Създавайки исторически прецедент, народното събрание прие бюджета на 28 юли по развиделяване – най-късната дата за одобряване на държавния бюджет за текущата година изобщо. И така, имаме вече рамка – но само за оставащите пет месеца до края на 2023 г. Време е да погледнем към бюджета за 2024 г. и към цялостните структурни мерки, които ще предопределят фискалните параметри за следващите поне няколко години.
Дебатите по параметрите на бюджета, и в още по-голяма степен – липсата изобщо на предложения в някои насоки, подсказват, че много от важните решения предстоят, като не личи да има консенсус за разумното разрешаване на важни казуси с голям бюджетен ефект. Ето какво остава да питаме министър Василев и представителите на подкрепящото правителството парламентарно мнозинство:
- Какви действия ще има, за да се избегне дефицит от над 3% не само за 2023 г., но и за следващите (поне) три години? В тригодишната бюджетна прогноза, представена от МФ, съвсем ясно се показва дефицит от 3,6% за 2025 г. А извън това – планиран дефицит „на ръба“, който при всяко по-неблагоприятно развитие може значително да нарасне.
- Има ли яснота в крайна сметка кои проекти за сметка на Плана за възстановяване и устойчивост ще могат да стартират и да се финансират през 2024 г. и 2025 г.? Става въпрос за нетривиални над 11 милиарда лева. В сходен порядък – върви ли и докъде е стигнало планирането и изпълнението на програмите от новата многогодишна рамка на еврофондовете и какво ще бъде реализирано през следващата година?
- Всичко това е в контекста на планирането на капиталовите разходи – за да не се стига, като в последните дни, до фриволно зачеркване или добавяне на стотици милиони по усмотрение и ей така „на око“. В този ред – планира ли правителството да въведе многогодишно капиталово бюджетиране? Има ли готовност да представи пълен списък на инвестиционните проекти, които ще бъдат включени в бюджета за 2024 г., и на тази база да се гласува бюджетен таван за капиталовите разходи?
- Има ли воля за нормализация на режима на облагане с ДДС и премахване на преференциалните ставки, въведени уж като временно мерки през пандемията и малко след началото на войната на Русия срещу Украйна? Чухме, че не било времето в средата на годината (а именно тогава бяха въведени преди, но както и да е) – хубаво, означава ли това, че от 1 януари идва времето? Има позиция в мнозинството?
- Ще има ли пакет мерки за изсветляване на икономиката, след като част от първоначалните идеи бяха отхвърлени? Трябва да е ясно, че ако искаме ниски данъчни ставки това може да се поддържа устойчиво само ако събираемостта е висока и властта предотвратява измамите.
- Ще бъдат ли окончателно прекратени схемите за компенсация на цените на електроенергия за бизнеса от началото на следващата година?
- Как ще се прилага Директивата на Съвета на ЕС за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи? Ще се въведе ли допълнително облагане за попадащите в обхвата големи предприятия и откога?
- Ще има ли общ подход при бъдещи увеличения на заплатите в бюджетната сфера – с отчитане на инфлация, оценка на относителни дефицити на кадри, лични постижения на служителите, реформи в начина на работа и въвеждане на електронно управление и т.н. – или отново през декември ще се даде на който има най-силно лоби и плаши с най-гласовит протест?
- Остава ли устойчива формулата за определяне на минималната работна заплата – наполовина на средната – или ще има нещо ново? Предвижда ли се въвеждане на механизъм за автоматична промяна в минималния и максималния осигурителен доход? В този ред на мисли – ще отпаднат ли минималните осигурителни прагове и ако няма, ще бъдат ли актуализирани?
- Ще има ли промяна в принципите на социално подпомагане, които да отчитат доходите, имуществото и нуждите на получаващите, или ще се задълбочи неефективния подход на широкообхватни програми, които дават минимална и недостатъчна подкрепа? Това се отнася за всички социални помощи – от енергийните, през тези за хора с увреждания и се стигне до тези за деца. Ще има ли дефиниция на „енергийна бедност“, която да позволи по-ефективно социално подпомагане на действително нуждаещите се?
Списъкът може да бъде продължен – защото държавният бюджет е сам по себе си една аритметическа сметка, която отразява резултатите от всички останали икономически, здравни, социални и данъчни политики. И докато сега новото мнозинство, министърът на финансите и целият кабинет можеха да се измъкнат с извинението, че няма време и трябва да се бърза, през есента всички тези, а и много други въпроси ще бъдат основа на оценката на полезността на това управление.
Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика.
Още актуални анализи – четете тук
