Още преди да бъде разгледан в парламента бюджетът за следващата година доведе до остри реакции от браншови организации и беше критикуван от финансисти и икономисти. Най-спорният момент в бюджета е високия дял на разходите, за което управляващите се оправдаха с бюджетите, правени преди тях и „инерцията“, която е заложена в увеличението на заплатите.
Бюджет 2025 г. е на компромиса. Всички партии отстъпихме и благодаря на коалиционните партньори за това, че постигнахме един наистина социален бюджет. Успяхме да направим така, че всички доходи да се вдигнат над инфлацията“, каза в ефира на БНТ председателят на ПГ на БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА и заместник-председател на левицата Драгомир Стойнев.
Като примери той посочи повишаване на минималната работна заплата по формулата за 50% от средната работна, повишаването на майчинството през втората година, както и повишаването от 50 на 75% на средствата от майчинството, които ще получава майката ако се върне на работа. По повод на повишаване на осигуровките, Стойнев подчерта, че това е защита на правата на всички български граждани.
При всеки човек може да настъпи риск от болест, инвалидност, пенсиониране и трябва всички да се осигурим за този момент. Това са права. Когато работникът се осигурява на минимална заплата, работодателят отнема от неговите права“, каза още той.
Според него е странно, че 260 хил. българи работят за минимална заплата и изрази съмнение, че немалка сума те получават в плик.
Според Драгомир Стойнев увеличаването на данък „дивидент“ ще допринесе за намаляване на тези практики. „Над 20 хил. работодатели не взимат заплати, а те минават през данък „дивидент“. Така се получава, че облагаме капитала с 5%, а работника с 10%“, обясни социалистът.
„В нестабилната политическа обстановка в която живеем, най-стабилният фактор е БСП – ОЛ. Показахме как се правят компромиси в името на националния интерес. За нас е изключително важно обаче да се изпълняват политиките, които сме поели като ангажимент“, каза Стойнев.
Като такива той посочи увеличаването на осигуровките и на максималния осигурителен доход. Не на последно място той припомни и че от една година МВФ и Световната банка говорят също за отмяна на плоския данък, каквото БСП казва от 5-6 години. Председателят на ПГ на БСП – ОЛ подчерта, че ако сега сме били с прогресивното облагане от 2007 г. бихме имали с 14 млрд. лв. повече в бюджета.
Няма да отстъпим от битката си за социална справедливост, от това в България да има все по-малко социално бедни, хората да имат равен шанс в живота – да имат достъп до образование и здравеопазване. Хубаво е да има и богати хора, но нашата цел е да има все по-малко бедни“, категоричен бе Драгомир Стойнев.
На въпрос за кондицията на БСП, той обясни, че е добра и допълни: “Години наред в партията не се разбираше думата „компромис“, викаше се и се крещеше от първия ред и нито един неин закон, нито едно предложение не се осъществяваше. Хората не усещаха резултат от работата на левицата. Сега ще усетят и майките, и работниците, и общините“.
Асен Василев: Оттеглянето на „Гънвор“ поставя България в тежка ситуация
Той бе категоричен че БСП е стабилна партия и ще продължи да работи за осъществяване на социалните си политики въпреки нежеланието на едрия капитал.
Колегата му Атанас Атанасов мотивира бюджета със „сложна управленска конструкция. „Трудно е да се намери баланс между две десни и една лява партия. Това, за което ние от БСП – ОЛ работим и отстояваме и от което няма да отстъпим, е ръстът на доходите, ръстът на пенсиите, да се запазят всички социални придобивки. В бюджет 2026 се планира и защитата на младите майки – увеличава се майчинството през втората година, а ако майката реши да се върне на работа ще получава не 50, а 75% от майчинството си“, каза народният представител.
Атанас Атанасов коментира, че БСП е изготвила цялостна визия и за данъчната система на страната ни.
Това няма как да стане за ден или година, но България трябва да върви към една справедлива данъчна система. Неравенствата са все по -големи“, обясни той. Според него неслучайно развитите страни на запад са с прогресивно данъчно облагане и необлагаем минимум. Социалистът наблегна, че дори и с увеличението от 5 на 10 % България остава страната с най-нисък данък дивидент в Еврозоната.
Вътрешният министър Даниел Митов намекна, че след приемането на бюджета е възможно да има оптимизация на МВР, но категорично отхвърли твърденията, че страната е с най-много полицаи на глава от населението.
„Приказки от типа, че имаме най-много полицаи на глава на населението се говорят от хора, които нямат идея какво приказват“, каза Даниел Митов.
Той припомни, че в МВР е концентрирана огромна отговорност – пътна, криминална, икономическа полиция, ГДБОП, „Гранична полиция“, жандармерия, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, службата за личните документи. Той подчерта, че оптимизацията трябва да се прави внимателно, за да не се оголи капацитетът по различни направления.
После ще започнат да ни питат къде е полицията, къде са хората, които обслужват гражданите по отношение на личните им документи, къде е пожарната, къде е жандармерията, каза Митов.
Министърът припомни, че през последните 15 години съставът на МВР е бил намален с около 12 хиляди души, но за това време не са намалени отговорностите, а всъщност са увеличени. В последно време се говори и част от функциите на ДАИ да дойдат в МВР и да стане единен контролен орган на пътя, обясни той.
В същото време от Демократи за силна България (ДСБ) излязоха с резолюция, в която се посочва, че партията, която е част от коалицията ПП-ДБ, няма да подкрепи бюджета.
Мотивите са, че „проектобюджетът, по корупционни и популистки съображения, изправя страната пред опасността да влезе в еврозоната с фискален профил, който формално изглежда съобразен с европейските правила, но фактически я поставя в риск от откриване на процедура за прекомерен дефицит още в първата година след присъединяването„.
Според ДСБ правителството и парламентарното мнозинство установяват модел и стил на управление, които застрашават основите на националното съгласие и посоката на развитие и споделени ценности.
„Налагането на решения по ключови за националната сигурност и икономика въпроси, взети по непублични и нелегитимни механизми с неприкрита корупционна мотивация и узурпирането на репресивната власт за разправа с политическите опоненти, уронва подкрепата в представителната демокрация, пазарната икономика и членството в ЕС. Стилът на публично говорене и на властта, и на популистката прокремълска опозиция руши базовото обществено приличие и норми на човешко общуване“, се посочва в текста на резолюцията.
В бюджета има „нагли и небалансирани искания“ – това заяви в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ новият заместник-председател на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Николай Денков.
„Това, което виждаме, е, че много често има изключително нагли действия. Самият бюджет има доста нагли, небалансирани искания. Това, което стана с ‘Лукойл’ – 30-секундно рап изпълнение в енергийната комисия – също е много нагло. Това, че две седмици искаме плановете на правителството какво може да се направи, за да помогнем на правителството, защото никой не иска криза с горивата. Всичко това показва един натиск върху правителството. Сега е ясно е, че от това, което наричахме чалга политика, вече имаме рап политика. Ама това си има своите последствия. Когато се опитваш всичко да стане силово, криеш се от опозицията“, коментира Денков.
Борисов привика бизнеса след бойкота на заседанието за бюджета
„Над 2 милиона работещи българи в частния сектор, в икономиката, тези, които с данъците си пълнят бюджета, в резултат на този бюджет ще получат по-малко нетни доходи с този ръст на данък труд“, коментира в интервю за „Дарик“ председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
В края на седмицата той, заедно с други представители на работодателски организации, беше на среща с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, която обяви, че напрежението по бюджета е преодоляно. От думите на Велев обаче става ясно, че работодателите не са променили позицията си относно харчовете в бюджета.
По думите му този бюджет е най-лошият за последните 30 години, несправедлив е към работещите, „бърка им в джоба, вади от там едни 50-60 лв., от семейство – 100 месечно, и ги дава в увеличение на и без това много високите заплати в репресивния апарат – в сектор „Сигурност“, правосъдие“.
Този бюджет взима 80 процента от работещите хора и дава на едни други 20 процента в бюджетната сфера, където и без това заплатите са изпреварили силно възможностите на икономиката“, посочи още Велев.
Зам.-председателят на БСК Мария Минчева каза, че вече са започнали да се материализират опасенията на бизнеса, че се върви към увеличаване на данъчната тежест, но изтъкна, че разговорът за реформите продължава да липсва. Според нея парите, които ще се съберат от вдигане на с два процентни пункта на осигурителната вноска и от повишаването на данък дивидент, са „капка в морето“.
Сред препоръките към Бюджет 2026 г. Минчева открои необходимостта от „развързване на автоматичните механизми, определяне на обективна формула за минималната работна заплата, която не е свързана със средната работна заплата, както е в момента, въвеждане на ефективно програмно бюджетиране, което не просто възпроизвежда бюджета на дадена институция от миналата година, а поставя конкретни цели на съответното ведомство, въвеждане на все повече електронни услуги и изкуствен интелект в работата на държавната администрация„.
В средносрочен и дългосрочен план Минчева акцентира върху образованието и подобряване на неговото качество на всички нива, защото това е нещо, което ще позволи да се повиши производителността.
Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изрази сериозна загриженост относно фискалната рамка, заложена в проектобюджета за 2026 г., която предвижда повишаване на данъци и осигурителни тежести, включително увеличение на данъка върху дивидентите. Това пише в позиция на асоциацията изпратена до министърът на финансите Теменужка Петкова и получена в БТА и подписана изпълняния ѝ директор Добромир Иванов.
Категорично се противопоставяме на предлаганото увеличение на данъка върху дивидентите, на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и на повишаването на максималния осигурителен доход. Тези мерки ще увеличат разходите за труд, ще намалят реалните доходи на предприемачите и висококвалифицираните специалисти и ще тласнат още повече хора към алтернативни форми на заетост или емиграция. Предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската икономика, да задушат инвестициите и предприемачеството и да задълбочат разделението между формалния и неформалния сектор, пише в позицията.
Сред мерките за повишаване на приходите в бюджета, които BESCO предлага са:
– реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система;
– частично раздържавяване (миноритани дялове) на държавни компании през фондовата борсата; актуализация на данъчните оценки на имотите, без допълнително повишаване на данъчните ставки;
– облагане на хазарта – въвеждане на 20 на сто данък върху всички залози или алтернативно 30 насто върху разликата между залозите и печалбите;
– предоговаряне на концесионните такси за избрани сектори с висок ресурсен потенциал и концесии за инвестиции в инфраструктура;
– диференцирана ТОЛ система по вид пътища и превозни средства – с по-висока ефективност и справедливост в събираемостта и други.
