Възможността за открит диалог с избирателите предпоставя от политическа страна ясното посочване на необходимостта от по-сериозно инвестиционно обезпечаване на отбраната в бъдеще. Това заяви българският евродепутат от групата на „Обнови Европа“ Никола Минчев в интервю за БТА.
Периодът, в който можем да си позволим недостатъчно финансиране на отбраната и да пренасочваме тези средства към други области, е вече в миналото. За да водим честен разговор, е необходимо да заявим, че тези инвестиции са задължителни. Въпреки че не е лесно, това е неизбежно и неминуемо ще повлияе на финансирането на някои други сектори, добави Минчев.
През март Европейската комисия представи Бяла книга за европейската отбрана — готовност за 2030 г. и Планът „ReArm Europe“/Готовност 2030, който предоставя възможност за инвестиции над 800 милиарда евро.
Основната цел на плана е до 2030 г. отбранителните способности на Европа да достигнат висока степен на ефективност и да имат достатъчна възпираща сила, отбеляза Минчев. Планът предвижда различни аспекти, като един от механизмите позволява заемане до 150 милиарда евро, което ще бъде гарантирано от Европейската комисия, за да се подобрят финансовите условия за държавите членки. За да се използва този инструмент, е необходимо поне две страни да си сътрудничат и да създадат съвместна поръчка в сферата на отбраната, уточни Минчев. В Европа все още не съществува напълно интегриран пазар в областта на отбраната, което затруднява взаимодействието между отбранителните капацитети на отделните държави членки, също така и съвместимостта им. Това представлява значителен проблем, който може да бъде решен чрез общи поръчки, добави евродепутатът.
Според него облекчаването на правилата относно дефицитите на страните членки ще позволи на нациите да увеличат разходите си за отбрана с до 1,5% от Брутния вътрешен продукт.
България е сред страните, които подкрепят идеята, че неизразходваните средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) могат да бъдат използвани за отбранителни нужди. Що се отнася до Кохезионните фондове, българското правителство вече е заявило, че не желае да има прехвърляне на средства, тъй като разчита на тях, каза Минчев.
Ситуацията в Европа през 2024 г. е нова, поради промените в ангажиментите на САЩ относно колективната сигурност на континента. Европа традиционно е разчитала на американската подкрепа и водещата роля на САЩ в НАТО, поради което дълго време не е инвестирала достатъчно в своята защита. Това подчерта Минчев, добавяйки, че САЩ от години дават ясни сигнали, че очакват от Европа значително увеличение на отбранителните разходи.
Още преди първия мандат на президента Доналд Тръмп имаше знаци, че европейските нации трябва да приемат сериозно ангажимента си да отделят 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. През втория мандат на Тръмп Европа вече не може да игнорира необходимостта от самостоятелно изграждане на собствена отбрана. Този процес се развива бързо и резултатите от него виждаме в плана „ReArm Europe“/Готовност 2030, добави Никола Минчев.
„ReArm Europe“/Готовност 2030 г.
На 4 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи стратегия за превъоръжаването на ЕС. В предложенията, изготвени от нея, държавите членки на ЕС ще бъдат освободени от ограниченията на бюджета, когато инвестират в отбрана. Планира се страните да могат да пренасочват средства от фондовете на ЕС, предназначени за сливане, за отбранителни нужди. Фон дер Лайен посочи, че около 150 милиарда евро могат да бъдат осигурени чрез заеми за закупуването на боеприпаси, зарядни системи за противовъздушна отбрана, ракети и дронове.
