Евангелист Матей разказва за тези невинни деца, които загубили живота си заради жестокостта на цар Ирод.
Когато в скромната витлеемска пещера тихо и непометено се родил Иисус Христос, духовният „царь юдейски“, мъдреци от далечния изток пристигнали в Йерусалим и питали за този новороден юдейски цар.
Според легендата, мъдреците били запознати с еврейските свещени писания и очаквали Спасителя. Когато забелязали „звездата Му от изток“, т.е. ново, непознато небесно тяло, те осъзнали, че това е знак за раждането Му и тръгнали, за да Му се поклонят. Звездата ги водела и те стигнали до Йерусалим, където задавали въпроси, докато новината достигнала до цар Ирод.
Царят бил сериозно притеснен, тъй като смятал, че става дума за самозванец, който застрашава властта му. Изпратил послания до учените евреи, които му казали, че според Писанията Христос трябва да се роди „във Витлеем юдейски“, т.е. в пределите на племето на Юда. Тогава Ирод поискал от мъдреците, при намереното Младенче, да му докладват, за да може и той да се поклони. Когато те отишли във Витлеем и с вълнение и почит се поклонили на малкия Иисус, през нощта ангел ги предупредил да не се връщат при Ирод, а да се отправят по друг маршрут. Те така и направили.
Но когато Ирод осъзнал, че е заблуден, гневът му избухнал и, за да отмъсти, заповядал на войниците си да избият всички момченца до 2 години, за да бъде сигурен, че е унищожил и въображаемия претендент за престола си.
По този начин жестокият Ирод принесъл в жертва хиляди младенци, изцяло потопен в собственото си безумие за власт, без да осъзнава, че Иисус Христос е дошъл, за да установи царство не на земна власт, а на вечна спасителна благодат.
Тези 14 000 деца се почитат като първите мъченици за Христос.
