Свети Тарасий се родил в осми век в Цариград в семейството на висш служител от императорския двор. Негов братовчед бил известният теолог и по-късно патриарх Фотий. Заради отличното си образование Тарасий е назначен на висок пост в двора. В този период иконоборците, които отхвърляли почитането на свещените образи, навлизали в сила, а православните християни се сблъсквали с все по-големи затруднения.
Императрица Ирина, която управлявала от името на своя малолетен син Константин VI, търсела духовен ръководител с благочестиви нрави, здрава теологична подготовка и умения в управлението, с цел да успокои ситуацията в Църквата. В крайна сметка те се спрели на Тарасий, който все още бил мирянин. За да го убедят да приеме поста, от императорския двор му обещали да свикат вселенски събор, който да разгледа спора за иконоборството. Тогава Тарасий се съгласил на избора си и ръкоположението му за патриарх се състояло на Рождество Христово, 25 декември 784 г.
През времето на своето служение светецът работил за възстановяване на мира както в Църквата, така и в държавата. На Седмия вселенски събор през 787 г. в Никея (сега Изник в Турция) иконоборството било осъдено като ерес. За основа на вероопределението на събора били използвани богословските произведения на свети Йоан Дамаскин. Свети Тарасий полагал много усилия за упраздняване на симонията (т.е. плащането за заема на църковни длъжности) и за подобряване на общия живот в Църквата. Освен това, светителят проявявал активна благотворителна и обществена дейност и се отличавал с грижите си за бедните. Бил почитан и уважаван от народа. Въпреки това, заради отказа си да разреши развод на император Константин с неговата законна съпруга и да го венчае за негова сродница, справедливият патриарх бил подложен на гонения и унижения. Той напуснал този свят през 806 г.
