Точно 40 години след първото си появяване на червения килим в Кан, френската актриса Жулиет Бинош ще заеме ролята на председател на журито на фестивала, който се счита за един от най-елитните на планетата. Събитието ще се проведе от 13 до 24 май тази година.
„На първото си стъпване на стълбите през 1985 г. чувствах радост и несигурност, каквато изпитва всяка млада актриса“, сподели Бинош в спомените си за дебюта си на червения килим на Лазурния бряг. Тогава тя е участник в лентата „Среща“ на режисьора Андре Тешине. „Никога не съм предполагала, че 40 години по-късно ще се завърна за тази честна роля“, добавя тя.
Носителка на награди „Оскар“, БАФТА и „Сезар“, Жулиет Бинош (на 60 години) е една от най-известните френски актриси на международната сцена, обичана от зрителите и уважавана от критиците. Тя е сред малцината актриси, които са печелили награди на трите най-значими филмови фестивала в Европа – в Кан (2010), Венеция (1994) и на „Берлинале“ (1993).
Бинош става известна в световен мащаб през 1997 г., когато получава „Оскар“ за най-добра поддържаща роля в „Английският пациент“ на Антъни Мингела. Тя става втората френска актриса, отличена с наградата след Симон Синьоре. Бинош разглежда и възможности в Холивуд, но основната част от работата ѝ остава в Европа.
Когато чува името си на церемонията в Лос Анджелис преди почти 28 години, тя е изненадана колкото всеки друг. В интервю за Би Би Си, актрисата споделя, че е имала смесени чувства по време на снимките. „Чувствах се сякаш съм на облак от любов“, казва тя. „Но бях и много настръхнала. През първия месец изпитвах страх и бях съвсем неуверена, но след това второто полувреме беше истинска наслада.“ Тя отдава значителна част от успеха на режисьора Антъни Мингела, който я е насърчавал. „Той действително ме закриляше … Беше до мен и ми помагаше да дам най-доброто от себе си.“ В „Английският пациент“ Бинош играе ролята на медицинска сестра, грижеща се за сериозно ранен мъж.
Жулиет Бинош израства в Париж в 60-те години. Започва да играе още в детството си, частично за да има одобрение от родителите си. Майка ѝ е актриса и учителка по театрално изкуство, а баща ѝ мим. Те се разделят, когато Бинош е на четири години, след което тя е изпратена в интернат, а грижите ѝ са поети от леля ѝ. „Израстнах в несигурност и пътувания“, споделя актрисата пред Би Би Си. „Смятам, че това ми помогна да открия себе си като актриса, защото в известен смисъл отворих сърцето си. Боли, но е необходимо да намериш начин да оцелееш.“
Една от ранните ѝ роли е в „Света Мария“ (Hail Mary) на Жан-Люк Годар от 1985 г. Тя описва работата с него като трудна: „Той постоянно променяше мнението си по време на снимките и понякога идваше без желание да снима“, казва тя.
През 1991 г. участва в „Любовниците на моста“, режисиран от нейния тогавашен партньор Леос Каракс. Снимките отнемат дълго време, съобщават френските медии. „Две години и половина опитвахме да я заснемем,“ спомня си Бинош, добавяйки, че инцидентът с актьора Дени Лаван забавя проекта.
В „Любовниците на моста“ Бинош играе художничка, роля, която е близка до нейната същност. Тя споделя, че е обичала рисуването и е имала желание да стане професионална художничка. „На 13 години рисувах много… Обичах това, както и актьорството.“ Когато му е предоставен съвет от приятелка на майка ѝ по въпросите на бъдещето, тя казва: „Прави всичко, което искаш“ — мъдрост, която Бинош споделя пред „Гардиън“, че все още следва.
Жулиет Бинош споделя, че не чака да я потърсят за роля, а търси начини да участва в интересни проекти. „Не просто оставям телефона да звъни… Отивам да говоря с режисьорите и създавам идеи,“ казва Бинош, чийто последен филм е „Завръщането“ на режисьора Уберто Пазолини, в който играе с Рейф Файнс. Филмът ще бъде показан на „София филм фест“, който ще премине между 13 и 31 март.
Бинош е участвала в повече от 60 филма, включително „Непосилната лекота на битието“ (1988) , „Хусар на покрива“ (1995), „Шоколад“ (2000), където е с Джуди Денч и Джони Деп и е номинирана за „Оскар“. През 1993 г. печели „Сезар“ за „Три цвята: синьо“ на режисьора Кшищоф Кешловски, а през същата година е отличена и на кинофестивала във Венеция. Други нейни известни филми са „Страсти в кухнята“ (2023), „Стълбището“ (2022), „Годзила“ (2014) и множество други.
Актрисата споделя, че изпитва „непосредствена любов“ към комедията, която ѝ „възвръща радостта от детството“. През 2017 г. тя играе себе си в епизод на френския популярен сериал Dix pour cent, като актрисата, избрана за водеща на фестивала в Кан.
Жулиет Бинош защитава личния си живот, но е майка на две деца. Бащата на сина ѝ е професионален водолаз, когото среща по време на снимките на „Любовниците на моста“, а дъщеря ѝ е резултат от връзката ѝ с режисьора Беноа Мажимел.
Бинош не се притеснява да коментира различни социални въпроси, от правата на жените в Иран до екологични инициативи и нелегални мигранти. Наскоро подписа петиция под названието „В подкрепа на културата“, в противовес на бюджетните съкращения в културния сектор, предвидени от френското правителство.
От май миналата година Жулиет е президент на Европейската филмова академия (ЕФА).
