Носталгично настроените комунисти, представители на опозицията, както и водещите във второразредни телевизии обичат непрекъснато да повтарят, че в България няма производство и износ. Също така широко разпространена е невярната теза, че ако не е туризмът, сме загубени. За тяхно разочарование цифрите и професионалният анализ показват нещо съвсем различно.
Вчера Институтът за пазарна икономика пусна изследване, според кето производството в България се увеличава с всяка изминала година.
„От години в икономиката протича траен процес на преструктуриране, при който едни отрасли се развиват бързо и увеличават дела си в икономиката, а други се свиват и намалят тежестта си. Сред растящите отрасли е индустрията, която от 2000 г. насам се развива с добри темпове и с изключение на кризисния период (2009-2010 г.) увеличава брутната си добавена стойност, т.е. произвежда все повече. Делът ѝ в икономиката също се увеличава от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 г., индустрията през 2017 г. вече отчита дял от 24%”, пише в изследването си Десислава Николова от ИПИ.
Тя добавя, че освен промишлени стоки, икономиката на България „произвежда и все повече услуги, които също често остават незабелязани”.
„ИКТ секторът, аутсорсингът на бизнес услуги и финансовият сектор са сред все по-важните сектори на икономиката, ако съдим от техния принос към нея. ИКТ секторът вече има дял от 5,5% в брутната добавена стойност (спрямо 3,2% през 2000 г.), аутсорсингът (който де факто е основната част от „професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности”) – 6,1%, а финансите и застраховането – 7,5%. В същото време, секторът, който „губи почва” най-видимо в местната икономика последните 17 години, е селското стопанство – въпреки огромните субсидии за него по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания. При обществените услуги (администрация, здравеопазване, образование и др.) и недвижимите имоти също има спад в дяловете, но доста по-малък”, твърдят от Института за пазарна икономика.
Най-силно развиващите се сектори от 2000-та година насам са онези, които произвеждат металните изделия, електрическите съоръжения, мебелите, каучуците и пластмасите, частите за коли, машините, съоръженията и оръжията, компютърната и комуникационната техника, колелата, хартията и картона, металите и др.
Производството им е далеч над средното за преработващата промишленост и в някои случаи достига до 3-4 пъти.
Промяна в произведената продукция в преработващата промишленост (януари 2018 спрямо януари 2000), %
| Преработваща промишленост | 125,7 |
| Производство на хранителни продукти | 112,8 |
| Производство на напитки | 10,6 |
| Производство на тютюневи изделия | -54,8 |
| Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло | 48,2 |
| Производство на облекло | 58,0 |
| Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм | 8,4 |
| Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели | 75,1 |
| Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон | 219,2 |
| Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители | 72,8 |
| Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти | n.a. |
| Производство на химични продукти | 65,8 |
| Производство на лекарствени вещества и продукти | 18,0 |
| Производство на изделия от каучук и пластмаси | 399,5 |
| Производство на изделия от други неметални минерални суровини | 139,6 |
| Производство на основни метали | 156,0 |
| Производство на метални изделия, без машини и оборудване | 370,7 |
| Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти | 252,0 |
| Производство на електрически съоръжения | 494,6 |
| Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение | 284,8 |
| Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета | 385,5 |
| Производство на превозни средства, без автомобили | 278,9 |
| Производство на мебели | 398,2 |
| Производство, некласифицирано другаде | 349,2 |
| Ремонт и инсталиране на машини и оборудване | 88,7 |
| Инвестиционни продукти | 237,7 |
| Потребителски дълготрайни продукти | 513,1 |
| Продукти за междинно потребление | 122,2 |
| Потребителски недълготрайни продукти | 60,6 |
| Енергийни продукти | 10,0 |
Източник: НСИ, календарно изгладени данни
От Института за пазарна икономика твърдят, че единственият отрасъл със спад на производството от 2000 г. насам са тютюневите изделия. Николова обяснява, че това се дължи на новите здравни политики, покачването на цените заради ръста на акцизите, нелегалния пазар и като цяло свиването на потреблението на такива продукти в цяла Европа и развитите страни.
Подсекторите, които се представят „относително слабо” са кожите, текстилът, обувките, дървения материал, напитките, храните и др.
Всички те традиционно се числят към стоките с относително ниска степен на преработка и съответно – относително ниска добавена стойност, обясняват от ИПИ.
За разлика от тях, повечето от секторите, които растат бурно от 2000 г. насам, са такива, приети за сектори с висока добавена стойност – машините, електрическите съоръжения, компютърната и комуникационната техника, компонентите за коли, велосипедите и др.
От Института твърдят, че се наблюдава преструктуриране на производството към сектори с по-висока добавена стойност и обясняват, че това се вижда и в данните за външната търговия и по-конкретно – в тези за износа.
„Видно е, че големият „печеливш” от преструктурирането на икономиката, промишлеността и износа са именно инвестиционните стоки, които се числят към стоките с висока добавена стойност. Те увеличават своя дял в износа повече от двойно от 2000 г. насам – от 11 на близо 26%. Към тях се числят машините, уредите и апаратите, електрическите машини, транспортните средства, частите за тях и други инвестиционни стоки. Забележителното е, че всички подсектори на инвестиционните стоки без изключение увеличават дела си в износа на страната. Това преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност се случва за сметка на всички останали големи продуктови групи – енергийни ресурси, потребителски стоки, суровини и материали. Това не означава, че техният износ намалява, напротив – просто неговият ръст е относително по-бавен спрямо този на инвестиционните стоки”, пише Десислава Николова в своя анализ.
Тя отбелязва и три групи, чиито общ дял в износа се свива и има продукти, които се радват на увеличаваща се тежест във външните продажби.
„Така например, в потребителските стоки делът на храните нараства; същото се отнася и за суровините за производство на храни, които също са с чувствително по-голям дял през 2017 г”, обяснява Николова.
И цитира следните данни:
Като цяло, данните за БВП, промишленото производство и за износа показват следното:
1/ българската индустрия се развива добре от 2000 г. насам и увеличава своята тежест в икономиката, като това се дължи основно на експанзията на преработващата промишленост;
2/ в преработващата промишленост се наблюдава трайна тенденция на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка;
3/ този процес на преструктуриране се диктува основно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на стоки с относително висока добавена стойност.
Така че, изводът е ясен: в условията на демокрация и пазарна икономика, българското стопанство се развива добре и за последните десет години брутният вътрешен продукт на страната се е удвоил.
