Чий президент е Румен Радев? Не е на България, защото работи срещу българския национален интерес. Той е толкова държавен глава на България, колкото маршал Петен беше на Вишистка Франция.
С други думи, но точно това – прямо, но вежливо, го предупреди и президентът на Украйна Володимир Зеленски миналата седмица. На онази катастрофална среща за българския президент, на която той стана за посмешище и на световните медии. Зеленски му каза, че ако България би била в положението на Украйна, и той би защитавал страната си като него. Пропусна само да спомене и другата опция – че би я предал като Петен, за да стане васал на Хитлер на 40% от територията на страната си, още повече, че маршалът изповядваше близка идеология като тази на фюрера.
Какво не каза Зеленски на Радев
Не му каза и най-елементарното, което не питат тук и останалите „миролюбци“. Г-н Радев, като сте за мир, който пада сякаш като дъжд от небето, и сте против „ескалацията на конфликта“ с предоставянето на оръжия на страната жертва, защо не призовахте нито веднъж колегата си Путин да не праща нови войски и оръжия в Украйна? Защо не го призовахте поне да спре да внася дронове от Иран и да бомбардира жилищни блокове в украинските градове? Зеленски му каза само, че ако руснаците взривят Запорожката атомна централа, ще пострада цяла Европа, без дори да спомене България от уважение към страховете в страната домакин.
Г-н върховният ни главнокомандващ не разбира или се прави, че не разбира, че ние и сега сме в състояние на война с днешния фашистки режим в Кремъл, бидейки част от НАТО – независимо какво даваме или не даваме на страната жертва. Не че от Радев и другите обявили се за русофили сме чули и една дума на загриженост за безкрайната „кристална нощ“ срещу малцината инакомислещи в Русия, осмелили се дори само да нарекат случващото се извън официалната терминология „специална военна операция“.
България и Втората световна война
Г-н президентът е забравил и най-последната ни военновременна история от Втората световна, когато като съюзници на Хитлер съвсем символично си воювахме срещу САЩ и Великобритания, а те взеха, че ни бомбардираха. И че на финала, след като минахме на тяхна страна, не ни признаха за съвоюващи, понеже така или иначе вече бяхме част от Съветската империя. Нима г-н президентът очаква някаква друга награда за страната ни днес за профашистко раболепие? Или предпочита вместо Путин да ни завладява отвън, да ни завладее отвътре, започвайки с „Дондуков“ 2?
Да не се заблуждаваме, че член 5-и от договора на НАТО, според който заради всяка нападната страна членка целият съюз е в състояние на война с агресора, ни пази автоматично, докато кротко ние кротко си поливаме доматите. През 1939 Англия и Франция обявиха война на Германия, след като Хитлер нахлу в Полша, но на практика не направиха нищо, за да ѝ помогнат. И сега съюзниците от НАТО могат да обявят солидарна война на Русия в подкрепа на евентуално нападната България, но не са длъжни непременно да ни пращат войски, може и само боеприпаси, каски и медикаменти, понеже сами не искаме да се защитаваме, ще роним дипломатически призиви за „деескалация“. Понеже предварително сме капитулирали – с нашия си генерал Петен.
България и армията ѝ
Който каканиже клишетата за „отбранителните ни способности“, които щели дълбоко да пострадат, ако пратим снаряди с изтичащ срок на годност на украинците, които, по думите на Зеленски, те ще изразходват за 5 дни, и които така или иначе ние трябва да „утилизираме“ след срока им на годност. Тъкмо заради чудовищната нужда от снаряди сега САЩ ще пращат на въоръжените сили на Украйна касетъчни бомби, каквито Русия вече използва на тяхна земя.
Президентът Радев създава и невярната представа, че националната сигурност се крепи единствено върху армията, която, образно казано, е сведена до две ракети, две корвети и духов оркестър – благодарение на всички политици в последните две десетилетия и на него самия. Сигурността на малка страна като България с една от най-немощните армии днес дори само в Балканския регион, се крепи основно на военно-политическия съюз, в който тя участва – НАТО. И чрез който тя пропуска уникален шанс бързо да модернизира армията си. Благодарение на политици и държавници начело с върховния главнокомандващ. Това означава не просто намаляване на отбранителните способности, а е пряк саботаж срещу националната сигурност.
Президентът ни дори неглижира елементарните бакалски сметки на сигурността, за които напомни и Зеленски – че е по-добре да помагаш на страната на фронтовата линия, отколкото да допуснеш фронтът да дойде в страната ти. Да не говорим за неразбирането, че с поведението си НАТО и ЕС ясно показват, че са си научили уроците от историята, и че няма да допуснат „миролюбивите“ отстъпки отпреди осем десетилетия, когато първо бе предадена Чехословакия, после Полша, а накрая и самата велика сила Франция падна деморализирана под ботуша на Хитлер. Единственото, което възпира Запада днес да размаже фашистка Русия, са ядрените ѝ оръжия.
Какво направи Радев след срещата със Зеленски
В безсилието си и с манията си да не остане „длъжник“ след нокаута от Зеленски, Румен Радев първо пусна вицето си Йотова да сее съмнения какво точно сме обещали на Зеленски, а после сам обвини бланкетно правителството и партиите зад него, че защитавали интереса на чужди държави. Дори се обиди за неспазен протокол, че с него не била съгласувана предварително визитата на украинския президент. Радев очевидно не знае, че единствената чужда държава в случая е Русия, която отдавна ни обяви за вражеска страна, и че ако зависеше от него, Зеленски никога не би дошъл у нас.
Нещо повече, българският президент заблуди публиката, че не бил подписал декларацията на страните от Централна и Източна Европа от 2 октомври миналата година в подкрепа членството на Украйна в НАТО, внушавайки, че тя била за „незабавна подкрепа за членство“ още преди края на войната. Никога и никой не е искал такова членство, защото то означава директна война на целия съюз с Русия, а само пътна карта за такова членство, каквото се решава сега и във Вилнюс.
За капак Радев дори се обърна против пълноправното ни еврочленство, като плю на собствената си позиция от ноември, когато заяви, че референдум за еврото не може да има, защото е противоконституционен, а сега призовава той да се проведе.
Казват, че всеки войник носи в раницата си маршалски жезъл. Но и всеки маршал може да се окаже накрая малодушен и ограничен фатмак. Маршал Петен беше герой от Първата световна, генерал Радев също беше първокласен военен. Маршал Петен потъна в позор в края на Втората световна и бе осъден до живот. Трябва ли след края на войната в Украйна пак да сме на грешната страна на историята, само защото върховният ни главнокомандващ се е оказал старшина?
Коментарът на Веселин Стойнев е публикуван в „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ„.
Още актуални коментари – четете тук
