Влизането на България в Еврозоната и Шенген, отпадането на мониторинга над страната по Механизма за сътрудничество и проверка, което е свързано със съдебна реформа и борба с корупцията, увеличаване на доходите и намаляване на неравенствата – това са основните предизвикателства пред страната ни в Европейския съюз.
Те бяха очертани по време на дискусия в Дома на Европа по доклада „10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства“, подготвен от Центъра за либерални стратегии по поръчка на представителството на Европейската комисия у нас.
Основният ефект от членството в ЕС е стабилизиране на българската политика, отбеляза Даниел Смилов, един от авторите на доклада в политическата му част. Той даде сравнение със страни, които не са членове на ЕС и са сходни с България. Сърбия, Грузия, Македония и Молдова изостават по отношение на демокрацията от нас
Периодът преди и след присъединяването на България към ЕС е един от най-успешните в историята на третата българска държава, каза Георги Ганев.
Като цяло българите имат повече доверие в европейските институции, отколкото в националните – президент, парламент, правителство, сочи проучване на „Евробарометър“.
Всички основни политически сили са за членството на страната ни в ЕС. Това е сериозно надконституционно мнозинство, коментира Смилов. Според него членството в ЕС е помогнало на българските партии да се европеизират. Този процес обаче често е формален и се свежда до изпълнение на критерии, докато в същото време не предприемат нужните реформи, особено в съдебната система и борбата с корупцията.
От три месеца България няма еврокомисар и не участва и в редица политики по определянето на новия дневен ред на Европа, отбелязаха участници в дискусията. Това са неща, които зависят от нас , а не от ЕС, отбелязаха авторите на доклада.
Без мониторинг над страната има риск от политически картел
Авторите на доклада смятат, че мониторингът над страната по Механизма за сътрудничество и проверка категорично трябва да остане. „Ако го няма този механизъм, има опасност да се стигне до политически картел, който да потули въпросите на борбата с корупцията и съдебната реформа, като сложи похлупак на медиите“, коментира Даниел Смилов.
Стопански подем и по-леко понасяне на световни кризи
Предприсъединителният период и еврочленството (1997 – 2017 -ма) е помогнало за стопански и икономически подем на страната, по-леко понасяне на ефектите от световната икономическа рецесия, фалита на КТБ и меграционната криза от 2015 г., отбеляза Георги Ганев, автор в частта „Икономика“.
За този период се отбелязва ръст с 20 процентни пункта на повишаване на покупателната способност на населението. В периода от стартирането на преговорите за членство през 1999-та до присъединяването на страната към ЕС през 2007-ма БВП на глава от населението по покупателна способност нараства от 27% до 40.8% от средното за ЕС, като през 2016 г. достига 48.1%.
По икономически растеж сме трети в ЕС, а безработицата е по-ниска отколкото преди да влезем в ЕС – от 17% през 2000 г. на около 7% сега. Балансът по текущата сметка е положителен, изброи Ганев.
Той припомни, че след като България премина на два пъти границата на бюджетния дефицит от 3% и попадна в процедура на ЕК по макроикономическите дисбаланси, именно контролът от ЕК е помогнал „политиците да не развържат колана“.
Въпреки че през последните години публичният ни дълг нарасна, основно заради фалита на КТБ, той все още е на едно от най-ниските нива в ЕС, отбеляза още Ганев.
Той посочи и големите нетни трансфери от ЕС към България, които възлизат на около 4% от БВП по данни на БНБ. „Това е изключително висок трансфер, друг е въпросът как се изразходват средствата“, коментира Ганев. Наличието на европейските фондове е довело до БВП с 9.3 % по-висок, заетост с 4.8 % по-висока и безработица с 4% по-ниска, отколкото биха били при нулеви трансфери до 2015 г.
Единствено в привличането на чужди инвеститори показателите са по-ниски след влизането ни в ЕС, а съседните ни страни Сърбия и Румъния успяват да ни ги „откраднат“. Основната причина е лошата бизнес среда – липсата на правосъдие и административните тежести, посочи Ганев.
ЕС даде възможност на българските фирми да изнасят повече стоки и услуги, което доведе до рекорден ръст на износа, добави той.
За хората – свободно движение, образование и работа
Най-голямата полза за хората от членството в ЕС е свободното им движение и възможността да си намерят по-добра и платена работа в рамките на Европейския съюз.
Без ЕС нямаше да го има вторият мост над Дунав при Видин–Калафат, отпадането на визите, освобождаването на сестрите в Либия, допълнително финансиране за неправителствения сектор, каза Даниел Смилов.
Към позитивите той добави достъпа до по-качествено образование и възможности за включване в различни европейски проекти. Българското образование стана по-конвертируемо, с програми за приобщаващо образование и срещу ранното отпадане от училище. Материалната база се подобри видимо и всичко това е факт с европейски средства, каза Даниел Смилов.
Членството в Еврозоната – ние искаме, но те не ни искат
България е изпълнила формалните критерии, но няма шанс за влезе преди да сме постигнали поне 70% покупателна способност на населението от тази в ЕС, смята Ганев. Той обясни, че това е негласно правило на Европейската централна банка (ЕЦБ) което никъде не е разписано.
Той отбеляза, че от 10 години ЕЦБ не е пуснала никого „да припари“ в ERM ІІ. Отделен е въпросът, че България трябва да получи подкрепата и на останалите 26 страни за приемането на еврото, каквато към момента няма.
Финалният вид на документа ще бъде готов за Деня на Европа – 9 май.
България има възможности за постигане на по-добри резултати в бъдеще, но е необходим граждански натиск за реформи, каза в заключение Даниел Смилов. Георги Ганев допълни, че страната ни трябва да участва конструктивно в политиките на ЕС на принципа тези, които искат, правят повече.
