Програмата за спасяване на Гърция ще приключи през август следващата година, но все още има съмнения дали страната ще може да стои на собствените си крака след лятото на 2018г, пише Силвия Амаро, репортер на CNBC.
След въвеждането на стотици нови закони заради финансовите плащания от програмата за спасяване в размер на 86 милиарда евро (100 милиарда долара), Атина ще се освободи от международните си кредитори през 2018 г.
Гърция изпълнява исканията на кредиторите си, избягва политическите кризи и отново расте. В този контекст Европа ще иска да се освободи от най-дългосрочната си финансова тежест възможно най-скоро и следователно е малко вероятно да предложи допълнителна парична помощ след следващото лято.
„Проблемът за Европа е, че иска да остави Гърция възможно най-скоро”, каза пред CNBC старши служител, близък до процеса, поискал да остане анонимен поради чувствителността на ситуацията.
Това означава, че въпреки връщането на гръцката икономика към нивата на растеж, ЕС ще направи всичко възможно, за да гарантира, че Атина приключва програмата и вече не е главоболие за региона.
„Чист изход” по пътя
В резултат на това Гърция е на път да получи „чист изход” от сегашната си програма за спасяване – след 20 август 2018г. страната няма да има екип от чуждестранни кредитори, изискващи стотици нови реформи в замяна на пари.
Това е добра новина за Гърция, Европа и Международния валутен фонд (МВФ), но може да се окаже краткотрайна. Сред международните си кредитори има опасения, че въпреки че Гърция ще има достатъчно пари, тя може да не продължи със скорошната реформа.
„Нито един от структурните въпроси не е решен. Гърция има балансирана текуща сметка и (променлив) първичен излишък с малък интерес да плати, така че не са необходими много действия само за поддържане на статуквото”, коментира Даниел Грос, директор на Център за европейски политически изследвания.
Въпреки това нито един от структурните въпроси (публична администрация, изпълнение на договори и т.н.) не е разрешен. Страната продължава да приема всички законови и подзаконови разпоредби, изисквани от Тройката (МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка)”, допълва той.
След малко свиване на ръста през 2016г., според прогнозите на Европейската комисия, през 2017г. Гърция ще нарасне с около 2%.
„Бавно започва да расте, но наследството от кризата е много голямо“, каза Мартие Уифларс, старши икономист в глобалната икономика и пазари на RaboResearch.
Гръцката икономика все още е с около 30% по-малка, отколкото преди кризата, а безработицата е ясен проблем, особено сред младите хора, където тя е около 40%.
Изчакване за преструктуриране на дълга
Има още един фактор, който може да помогне на Гърция да се изправи на крака: преструктуриране на дълга. Но това дори не е ясен признак, че Гърция отново няма да бъде проблем за Европа, главно защото няма решение за това как това ще се осъществи. Европейските кредитори не искат да започнат конкретни разговори за дълга, докато Гърция не приключи с прегледите за спасяване – евентуално биха могли да се водят тези дискусии чак през следващата година.
„Докато проблемът с държавния дълг на Гърция не бъде разгледан адекватно, рискът от неизпълнение на задълженията от страна на държавата и Грекзит „остават в сила”, каза Уифларс през май.
Клаус Вистенес, икономист в еврозоната в Pantheon Macroeconomics, припомни, че европейските институции по някакъв начин ще продължат да упражняват надзор върху Гърция.
„Гърция по дефиниция не може да застане на собствените си крака, тъй като Европейската централна банка и Европейският съюз притежават над 80% от общия си дълг и ще продължат да налагат силен надзор”, коментира той.
