Натрупването на руски войски на границата с Украйна създаде дипломатическо противопоставяне между Русия и САЩ, двете най-големи ядрени сили в света. CNN публикува анализ на Майкъл Кимидж, професор в Католическия университет на Америка, специализиран в отношенията между САЩ и Русия.
Разликата между сега и Студената война
Противопоставянето между САЩ и Русия днес е по-малко мащабно от Студената война. В основата си това е състезание за влияние в Източна и Централна Европа. Студената война, за разлика от сега, беше определена от желязната завеса. Военната ситуация беше уредена след 1949 г. Ето защо идеологическият конфликт за капитализма и демокрацията бе толкова интензивен – това беше истинската арена на състезанието.
Днес в Европа няма желязна завеса. Няма ясна линия, която да разделя Русия от Европа или Европа от Русия. И в тази двусмислена ситуация има рязка разлика във визията или мирогледа. Съединените щати разглеждат отделните държави в Европа като изцяло суверенни, които имат право да вземат свои собствени решения относно сигурността, търговията, съюзите и т.н. Русия смята, че има привилегирована зона на интереси по западната си граница. От съображения за сигурност и престиж Русия изисква в тази област комбинация от влияние и уважение и е готова да използва военна сила там, където смята, че е осуетена от тези си намерения.
Украйна попада точно в средата на това състезание и от 2014 г. и Москва, и Вашингтон започнаха да гледат на Украйна като на барометър за бъдещето на Европа.
Това ли е краят на Запада?
Съюзът винаги е бил малко непокорен. За известно време Франция официално се дистанцира от НАТО по време на Студената война. А в началото на 80-те години на миналия век имаше масови протести в Германия и други държави относно разполагането на американски ракети в Европа. И войната във Виетнам, и войната в Ирак предизвикаха различия в мненията сред многото страни-членки на НАТО, така че няма нищо ново в различните програми и подходи,
Но алиансът на НАТО наистина беше доста единен от декември 2021 г., когато настоящата криза се засили и направи три много важни неща: предостави военна помощ на Украйна чрез обучение и приноса на отделните държави от НАТО за военната готовност на Украйна, недвусмислено посочи, че войната между Украйна и Русия (продължаваща вече осма година) не засяга пряко НАТО, тъй като Украйна не е член на алианса и следователно войски на НАТО няма да се бият в Украйна, и взе сериозно новия набор от тревоги на Полша, Румъния и балтийската република, някои от които произтичат от перспективата за реална война в Украйна, а други от разполагането на войски и оборудване на Русия в Беларус.
Освен това НАТО съобщи на Русия, че няма да прави отстъпки. Няма да се върне там, където беше през 1997 г., както Владимир Путин поиска. Няма да затвори политиката на отворени врати за членство и няма да изключи възможността за приемане на Украйна в алианса. По съществените въпроси НАТО показа впечатляваща степен на единство през последните три месеца.
Как трябва да изглежда НАТО в бъдеще?
НАТО не трябва повече да се занимава с разширяване в Източна Европа. Това е де факто политиката на НАТО по отношение на Молдова, Украйна и Беларус, които са трите източноевропейски страни, които биха могли да се присъединят към НАТО. В Молдова има замразен конфликт, има и руско военно присъствие. Беларус на практика беше анексиран от Русия през последните няколко месеца. Белоруските и руските военни отдавна са интегрирани. Няма как Беларус да влезе в НАТО при тези условия. А Украйна включва Крим и част от нейната територия на изток, която е под руска военна окупация. Това са практическите трудности, с които се сблъсква разширяването на НАТО в Източна Европа.
В различен смисъл алиансът вече има 30 членове. Има масивна, назъбена и нестабилна източна граница. С всяко ново допълнение идват нови военни ангажименти и алиансът ще се изправи пред сериозни предизвикателства в бъдеще, защитавайки онези страни, които вече са членове. Определянето на граници може да бъде болезнено. Това означава да кажете не на партньори и приятели. То носи своите рискове, но е време НАТО да се ограничи – не заради Русия, а заради собствената си съгласуваност и заради собствените си способности за самозащита.
Защо това противопоставяне за Украйна е различно?
Ключовият момент тук е, че както Грузия след 2008 г., така и Украйна след 2014 г. запазиха основния си суверенитет, ощетен от анексирането на територия от Русия. И разбира се, нито Грузия, нито Украйна са съюзници на САЩ или НАТО, което прави военните действия само отдалечен политически вариант, ако изобщо е вариант. В бъдеще има две опасения, които могат да променят уравнението. Едното е вземането на парче от Украйна. Колко граници може да промени Москва, преди просто да започне да преначертава картата на Европа, което със сигурност е притеснение за по-мащабна война в Украйна. Ако остане без съпротива, дори анексирането на малка част от територия в Украйна ще доведе в опасна посока.
Но другото безпокойство е по-драматично. Ако Русия нахлуе в Украйна с цялата сила, която е събрала на границата с Украйна, тя може да свали правителството и/или да раздели значителна част от страната. Това би било премахването на украинския суверенитет. А Европа, в която границите и суверенитетът на практика са покер чипове на маса, която няколко играчи пренареждат по желание, е Европа от 20-те и 30-те години на миналия век – нестабилна площадка на великите сили, в която никой не е в безопасност, никой не е защитен и няма нищо сигурно.
Как се промени Путин?
Дипломатическият стил на Путин наскоро е станал агресивен, конфронтационен и прибързан. Той поставя ултиматуми, държи се грубо така, сякаш трябва незабавно да получи отговори, което е необичайно за дипломацията като цяло, и за руската дипломация в частност. Може само да гадаем за причините за това.
Отчасти това е разочарование. Путин чувства, че от 1991 г. на Русия е четена лекция и диктувана от Запада, че разширяването на НАТО е самостоятелен акт от страна на Вашингтон, който вярва, че има силата и правото да предизвиква удари не само в Западна Европа, но и на прага на Русия и в Украйна. Това е нещото, което не се харесва на Путин и той използва тази криза, за да изрази недоволството и негодуванито си към Запада.
Отчасти това е самочувствие или високомерие. Путин разполага с огромна военна мощ и е показал, че е готов да я използва (в Украйна, в Грузия, в Сирия и т.н.). Той вярва, не без основание, че тази степен на военна мощ му дава предимство. Той също така смята, че има несъответствие между предимствата, които има в Украйна и степента на уважение, което показват от Запада.
Друг аспект на самочувствието е връзката му с Китай, която той нямаше през 2014 г. и която може да го насърчи да мисли, че може да устои и да преодолее западната съпротива и натиск. Путин оценява нахлуването си в Сирия през 2015 г. като успешно и може да си помисли, че във външната политика той води.
Повече от западните си колеги, Путин смята, че светът се е променил през последните около 10 години, в полза на Русия и в ущърб на Запада. Ниското мнение за Запада основно движи поведението му. Той твърди, че Западът е в упадък, че не е това, което е бил преди, че американската външна политика е провал (Ирак, Афганистан и т.н.), че Съединените щати са вътрешно разделени и по-малко ангажирани с европейската сигурност, отколкото казват, и че Европа е слаба, липсва ѝ организирана военна мощ и притежава смъртен страх от военен конфликт. Вероятно заплахата именно от този конфликт може да успее да спечели отстъпки за Русия.
Има ли Байдън достатъчно козове?
Имат ли САЩ достатъчно сили, за да държат Русия далеч от Украйна? Не. Това, което би променило динамиката, би било предоставянето на въздушни сили и американски войски на Украйна, което може да спре Путин. Заплахата от икономически санкции е нещо, което Путин трябва да приеме много сериозно, но той най-вероятно е предвидил това преди да струпа военни сили до украинската граница.
А дипломатическият подход, който имат САЩ и който може да държи Русия далеч от Украйна, води до отстъпка на Русия, което не е желанието на Байдън. Ако Путин не започне война в Украйна, това ще бъде, защото той никога не е възнамерявал да го направи, защото вижда пукнатини в трансатлантическите отношения, или защото може да започне да получава отстъпки от украинското правителство.
С изключение на запазването на трансатлантическото единство, САЩ не са решаващият фактор тук. Решаващият фактор е анализът на разходите и ползите, които ще доведат Путин до решението да нахлуе или да не нахлуе в Украйна. Топката за момента е в неговото поле.
Защо това трябва да има значение за американците?
Отношенията между Украйна и Русия през зимата на 2022 г. имат огромно значение за американците. Нито една от двете страни не е голям икономически фактор за Съединените щати. Това не е източникът на тяхната релевантност. Украйна има значение за това какво представлява: голяма териториално държава с около 40 милиона граждани, към която Съединените щати от 2014 г. поеха много ангажименти. Успехът на Украйна ще бъде успехът на Европа. През 20-ти век САЩ направиха много жертви в името на мира в Европа, а това е нещо, което виси на косъм в момента.
След Съединените щати, най-голямата ядрена сила в света, опора на международната политика, страната с най-голямата конвенционална армия в Европа, и страна със силата да нанесе огромна вреда на Съединените щати и техните съюзници е Русия. Вече не е Студената война, не всичко зависи от отношенията между Москва и Вашингтон. Но дори и така, тази връзка е фундаментална за това, което се случва в Европа, в Азия и в Близкия изток. Съединените щати трябва да са наясно с предизвикателствата и заплахите, които представлява Русия на Путин, и в същото време трябва да запазят линиите за комуникация с Русия, да се ангажират с внимателна дипломация с Русия.
Текстът е публикуван в CNN, заглавието е на Дебати.бг
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
