Политическо „лимбо” в Германия не е трагедия за самата държава. Застоялата й демокрация има нужда от здраво разтърсване, което, между другото, се случва и в момента в страната.
Германците за пореден път са изправени пред политически различия. Това обаче не е вярно за Европейския съюз, който в момента се намира в един от най-важните етапи в съществуването си.
Процесът на реформиране на ЕС може да спре заради нестабилността в Германия.
„В Брюксел всички много се тревожат, дали европейският проект няма да се разпадне”, каза пред Си Ен Ен Джайлс Мерит, издател на „Светът на Европа”.
„Тук витае едно чувство, че най-добрият приятел на ЕС го напуска. Колкото по-бързо стегнат до някакво решение, толкова по-добре за всички европейци.”
И все пак Берлин все още няма правителство. Проучвателните разговори между Християндемократите на канцлера Ангела Меркел и Социалдемократите може да започнат чак през януари. И ако тези преговори се провалят, както предишните между ХДС, Зелените и Свободните демократи, през пролетта най-вероятно ще има нови избори.
До лятото в Германия може да няма правителство.
Стабилната и икономически силна Германия може да преодолее едно малко разтърсване. Но за закостенелия Европейски съюз една неочаквана проява на несигурност е бедствие.
ЕС е в състояние на много сериозна криза, най-вече заради Брекзит, проблемите в еврозоната, липсата на единство и възходът на крайнодесните партии.
Нерешителните международни политики на Доналд Тръмп драматично подчертаха необходимостта европейците да предприемат действия по въпросите на сигурността и външните работи.
Ето защо, ЕС се нуждае и очаква силна Германия – сега повече от всякога. Общността се намира в задънена улица или поне такова ще е положението, докато не се намери решение на кризата в Берлин.
Всъщност, европейските партньори на Германия, разчитаха, че Меркел ще спечели изборите през септември.
Тя, заедно с президента на Франция Еманюел Макрон, ще възродят френско-германския мотор, който задвижи ЕС по време на Студената война.
Макрон вече половин година чака Меркел да се присъедини към него. Самоувереният френски президент вярва, че има стратегия за спасяването на съюза, който се бори със сериозни предизвикателства – сигурността, миграцията, дълговата и институционалната реформа.
Сред плановете му е и създаването на Европейската агенция за граничен контрол, както и финансов министър на еврозоната, който да се отчита пред Европейския парламент.
Макрон си мислеше, че Брекзит и изборът на Тръмп за президент ще ускорят процесът на реформиране на ЕС и действително социологическите проучвания показват, че европейците искат тази промяна.
Преосмислянето на еврозоната – реформите, които ще я превърнат в пълноправен, интегриран, паричен съюз – са може би най-големият приоритет на този етап.
Макрон иска да обвърже държавите от еврозоната със съвместен бюджет, банков съюз и фонд за спешни случаи.
Тези идеи на френския президент срещат подкрепата на много европейски държави.
И все пак, за да бъдат осъществени, е нужна и помощта на Германия, която е най-голямата икономика в ЕС и съответно с най-много гласове в институциите на ЕС.
Шестмесечните разговори за затягане на валутния блок бяха планирани да започнат в Брюксел през декември, а през 2018г. да има вече конкретни предложения.
Въпреки че това означава компромиси и от страна на Франция, и от страна на Германия.
Срокът обаче изглежда все по-изпълним, някои изследователи дори се чудят дали Меркел изобщо ще „преживее” кризата.
Растящото разочарование става все по-очевидно, съдейки по публикациите в европейските медии и изявленията на политиците в ЕС.
