Шумната хвалба на президента на САЩ Доналд Тръмп за това как неговата администрация е постигнала повече от всяка друга – да, от всяка друга – само за първите две години от управлението си е една от най-често повтаряните мантри в предизборното му говорене.
„Не мисля, че има друга администрация в историята на тази страна, която е постигнала повече за две години – а дори още не са изтекли две години – от нашата.”
Това каза Тръмп миналата седмица по време на предизборен митинг в Лас Вегас, след което прочете списък с тези постижения.
„Никой не е правил колкото тази администрация направи за прокарването на неща”, каза той и пред група шерифи по-рано този месец.
Онези, които го подкрепят, много обичат фразата: „Въпреки загубеняците и хейтърите, Тръмп прави Америка велика отново!”.
И така стигаме до началото на Общото събрание на ООН и речта на Тръмп пред делегатите в асамблеята.
„За по-малко от две години моята администрация постигна повече от почти всяка друга в историята на страната”, каза Тръмп, както обикновено.
„Много е вярно”, допълни той изненадан от избухналия в залата смях. „Не очаквах тази реакция, но няма проблем”, добави той, след което последваха още повече смях и малко аплодисменти.
Преди да продължим, трябва да кажа, че не присъствах в залата, но гледах на живо изявлението от Вашингтон. Но, гледайки по телевизията, усещането от тези няколко секунди беше ясно: Събраните на едно място световни лидери – или поне някои от тях – се смееха на твърденията на Тръмп, че за по-малко от две години е направил повече от всеки друг лидер на САЩ.
И това е оправдано като се има предвид колко нелепо изглеждат твърденията му. Историята разказва как Ейбрахам Линкълн се справя с Гражданската война, действията на Уудроу Уилсън за справяне с последствията след Първата Световна война, работата на Труман след Втората Световна война, управлението на Студената война от Роналд Рейгън…. има много такива примери.
Това прави действията на Тръмп в световен план, които са най-малкото незавършени, да изглеждат миниатюрни. От решението му да извади САЩ от Парижкото споразумение за климата, до търговската война с Китай, просто не знаем какъв ефект ще имат тези действия в бъдещето.
Реакцията му на избухналия смях също говори много.
Възможно е Тръмп да си мисли, че те се смеят ЗАЕДНО с него, а не НА него, или поне на гръмките му хвалебствия, което беше ясно з всички. Неговият отговор – „Не очаквах тази реакция, но няма нищо” – и усмивката на лицето му подсказват, че той просто не е разбрал какво означава смехът.
Това показва и изказването му пред журналисти след заседанието на Асамблеята. Попитан за смеха в залата той отвърна: „О, беше невероятно. Е, това трябваше да предизвика малко смях, но беше невероятно”.
Истината за управлението на Тръмп, както и за това на много други президенти, е, че той рядко се среща лице в лице с хора, които не са съгласни с идеите му. Неговата идея беше да се обгради с роднини и с хора, които следват настроенията му, склонностите и вижданията му.
Той живее в сапунения балон, който сам си е създал и го е правил много преди да стане президент или дори да се кандидатира за поста. Той просто не е свикнал с хората, на които не им се плаща, за да твърдят, че онова, което казва той, е правилно. През цялото време.
Възможно е и реакцията му просто да е била просто да се е опитал да прикрие момента. Ако това е истината, бъдете сигурни, че Тръмп ще се ядосва за този момент. Само си спомнете, че той многократно е споменавал, че е притеснен, че другите държави се смеят на САЩ.
„Светът ни се смее”, казваше той по време на предизборната си кампания, намеквайки за политиките на предшественика му Барак Обама.
„Не искаме другите държави и другите лидери да ни се смеят повече”, каза Тръмп миналия юни. „И те няма да го правят. Няма да се смеят”.
Ако Тръмп наистина е разбрал на какво са се смяли лидерите, не е изключено в обозримо бъдеще да отвърне на удара чрез Туитър.
Във всички случаи смехът в залата беше един от най-забележителните моменти в управлението му. А такива има много.
