Опозиционните партии казват, че министър-председателят Виктор Орбан е прекалено близък с руския президент Владимир Путин и това е причината правителството да е корумпирано. Въпреки това той е на път да спечели третия си мандат като министър-председател.
Унгария, която е член на ЕС и НАТО не е авторитарна държава, но след осем години под ръководството на Орбан, политическата й система започва да прилича на руската.
Мястото за гражданско общество и функционалните и независими медии се свива драстично и много бързо. Прокаран през 2011 г. закон, преначерта изборните райони. Това беше посрещнато с широко недоволство от опозиционните партии и свободните медии.
54-годишният Орбан не крие адмирациите си за руската политическа система. Той с гордост описва възгледите си за бъдещето на Унгария като „либерална демокрация” – фраза, която много напомня руската „суверенна демокрация” – и двете са епидемични термини за автократичен стил на управление.
За първи път Орбан е избран за министър-председател през 1998 г. и управлява до 2002 г. Едва след избирането му през 2010 г. започнаха редовните му срещу с Путин.
Също като него Орбан се е обградил с мощна група бизнесмени. Според анализ на Ройтерс той дори ги награждавал с изпълнението на държавни поръчки. Неговият говорител Золтан Ковакс категорично отхвърли тези твърдения пред CNN, заявявайки, че съдът трябва да реши дали това е така.
Иронично, Орбан започва политическата си кариера през 1989 г. със страстна реч за това, че съветските войски трябва да напуснат страната след повече от 40 години окупация.
„В продължение на 20 години Орбан беше най-непоколебимият анти-руски политик в цяла Източна Европа”, казва Андреас Ракз – руски експерт и старши изследовател в Центъра за стратегически и отбранителни науки в Будапеща.
Всичко това се промени през 2010 г., когато Орбан беше избран за втори път и реториката му спрямо Русия започна да придобива положителни краски.
В публикуване на скоро проучване за намесата на Русия в изборите в Австрия, Чехия и Унгария се посочва, че Будапеща е била най-уязвима от трите.
„Унгария е пример за това как държавата е освободила място за намесата на Кремъл в политиката на страната, която се основава главно на антимигрантски и антиевропейски политики”, се казва в доклада.
Като глупава беше определена идеята, че Русия се е намесвала в политика на Орбан или на неговото правителство от говорителя му Ковакс.
„Няма нито един елемент в нашата политика, който би могъл да предположи, че сме по-близки с г-н Путин или Русия, отколкото с която и да западноевропейска държава”, каза той.
Руският наръчник
Въпреки това някои нови унгарски политики изглеждат точно като извадени от наръчника на Русия.
Миналата година парламентът на Унгария прокара закон, който забранява неправителствени организации да получават чуждо финансиране. Нормативният акт изглежда точно като Закона срещу външните агенти на Русия, който беше използван, за да се сломят опозиционните гласове и независимите медии.
Унгарският закон предвижда организациите, които получават повече от 24 хил. евро от чуждестранни източници да се регистрират и да разкрият източниците си пред правителството. Според Орбан това е необходимo, за да се увеличи прозрачността и да се спре прането на пари. Неправителствените организации в страната обаче виждат закона като опит да се премахнат организациите, финансирани от милиардера Джордж Сорос. Неговата фондация „Отворено общество” е забранена в Русия, която вижда организацията като заплаха за сигурността.
От миналата година унгарското правителство охулва публично Сорос върху множество билборди из цялата страна. На една от снимките той позира с лидери на опозиционни партии, а на друг пише: „Нека не позволяваме на Сорос да се смее последен”.
Министърът на външните работи на страната Петер Сиярто защити кампанията срещу Сорос с думите, че той е „заплаха за националната сигурност”. Той обвини бизнесмена, че иска да разруши граничната ограда на страната и да „насели стотици хиляди нелегални мигранти в Унгария и Европа”. Говорителят на Сорос от друга страна заяви, че възгледите на милиардера са неразбрани.
Сорос е роден в Унгария в семейство на евреи. През 40-те се мести във Великобритания, за да избяга от нацистката окупация. По-късно той емигрира в САЩ, където се превръща в един от най-богатите мъже в света и филантроп.
Всъщност благодарение точно на фондацията на Сорос Орбан получава възможността да учи в Оксфорд.
Кампанията срещу Сорос съмнително се доближава до нарастващия антисемитизъм в Унгария, който се разпростира дори в речите на депутатите.
Ковакс съобщи за CNN, че Унгария е длъжна да отвори границите си за гражданите на ЕС като страна-членка, но не е искала никакви мигранти извън Блока. Той възхвали оградите със Сърбия и Хърватия, издигнати през 2015 г., за да предпазват страната от бежанци.
Контролът на Орбан върху медиите
35-годишната журналистка Анита Комувс разказа, че е под прицела на правителството заради две неща: на първо място тя е репортер и на второ – тя работи за неправителствена организация, финансирана от Сорос.
Комувс е работила 11 години за най-големия опозиционен вестник в Унгария. Той неочаквано е затворен през 2016 г., а тя разбрала за това от медиите.
Правителството отрича да е закрило медията, но Комувс каза, че това е „очевидно политическо решение”.
„Те го направиха защото разкрихме твърде много истории, свързани с корупция.”
Компанията, която притежавала вестника – „Медиауъркс”, била продадена само няколко седмици след това на приближен до Орбан.
„По този начин те превзеха телевизионни канали, няколко радиа, най-големия новинарски портал, няколко седмични списания и всички регионални медии извън Будапеща”, казва Комувс.
Тя си помислила да напусне професията, но си намерила работа в НПО „Атланцо”. В него работят журналисти, хакери и адвокати. Това е една от малкото независими организации в страната.
В една от последните си статии тя пише, че макар да има ясни доказателства за действия на руски тролове и сайтове с фалшиви новини в Унгария, Русия няма нужда да се намесва в изборите. Причината е, че Орбан и неговото правителство вече се покланят на Москва, а социологическите проучвания дават предимство на тях.
Държавните медии вече също се подчиняват на Орбан и работят като пропагандна машина. Често те публикуват новини, препечатани от руски медии, които са „спуснати” от Кремъл.
Освен това Орбан е използвал закона, за да притисне медиите чрез въвеждането на нормативна уредба, чрез която парламентът да контролира медиите, които публикували „небалансирани новини” или които „обиждат мнозинството”.
Финансовата криза от 2008 г. позволи много медии да бъдат превзети. Около 90% от медиите в Унгария вече са под директен или индиректен контрол на партията на Орбан „Фидес”, смята Мариус Драгомир – директор на Центъра за медии, данни и общество в Централноевропейския университет.
Той описва ситуацията като „класически случай на впримчване на медиите”.
Най-гледаната телевизия TV2 беше купена от унгарско-американски бивш холивудски продуцент – Анди Вайна, който е работил в правителството на Орбан. Той спечелил правото да я управлява в честен конкурс срещу Лайос Мимичка – медиен магнат и също приближен на Орбан.
Някои от локалните медии също са били купени от Мецарос, съюзник на Орбан, който се превърнал от газов техник в богат бизнесмен и кмет на родния град на Орбан.
Футболната мания на Орбан
Една от компаниите на Мецанос купила огромно футболно игрище точно срещу дома, в който Орбан прекарал детството си.
Той е с места за 3500 души, въпреки че в града живеят едва 1600. Спортното съоръжение било осмивано в медиите като суетния проект на обсебения по футбола лидер.
Футболният стадион е олицетворение на нещата, които вбесяват унгарците – обвиненията в корупция започнаха да се разпростират сред правителството на Орбан, както и въпросите по какъв начин се сключват договорите за обществени поръчки.
Граждани алармират, че това се разпространява е върху по-големи проекти. Атомната централа, чието построяване беше предоставено на Русия, буди притеснения, че Унгария ще стане твърде енергозависима от Москва.
Проектът събуди полемики тъй като договорът с Русия беше подписан без прозрачна процедура и без да бъдат разкрити цените му. Европейската комисия първоначално се противопостави на проекта, който включваше 10 милиардна инвестиция от страна на Русия, но след разследване му даде зелена светлина.
Ковакс защити намерението на правителството, казвайки че само Русия има необходимия опит и технологии да го осъществени. Той отрече да има нещо съмнително в него.
Но дори за онези, на които им е писнало от Орбан, няма много други възможности. Опозицията е фрагментирана и никоя друга партия няма истински шанс да спечели.
Някои предпочитат да гласуват за „Фидес”, защото цели населени места зависят от тази партия. Гражданите са разочаровани от обвиненията за корупция, но посочва, че правителството на Орбан не е първото, което използва неправомерно европейските фондове.
„Всички са еднакви”.
