Въпреки нарастващия брой дигитални измами срещу частните фирми и правителства, все още не можем да разберем как тези киберпрестъпления се случват.
САЩ и международните им партньори, като че ли, с половин уста обясняват случилото се.
Президентът на „Майкрософт” Брад Смит се обяви за създаването на глобално общество, което да създаде дигитална версия на Женевската конвенция и която да се бори с кибератаките.
Но защо да не пренесем идеята на Смит на следващо ниво? САЩ трябва да ръководят международната общност в справянето с този проблем, чрез съществуващите вече механизми на НАТО, например.
Следващата мащабна кибератака е неизбежна. Това лято вирусът WannaCry удари повече от 150 държави, нарушавайки дейността на световни компании. Но можеше и да е по-зле. Вероятно следващата атака ще е!
Но съюзите, формирани в отговор на тези атаки, имат още много да се учат.
Справянето с този проблем е в интерес, както на гражданите, така и на правителствата по света.
Кибератаките нарушават основните човешки права и съществуващите закони. Тези злонамерени деяния не са дръзки електронни приключения. Те са опасни, престъпни актове, както високотехнологичната кражба с взлом, въоръжения грабеж, пиратството и отвличането с искане на откупи
Те застрашават нашите свободи, икономически просперитет и дори животите ни.
Ние, гражданите, не можем да се справим сами с тези престъпления, от една страна, защото са трудни за идентифициране, а от друга – защото не винаги са извършвани от територията на САЩ.
Дори и с отлично международно сътрудничество в областта на правоприлагането, малко киберпрестъпници бяха изправени пред закона.
Не можем да се преструваме, че заплахата скоро ще изчезне. Броят на подобни престъпления се е увеличил с 40% само за една година.
Годишно загубите са около 575 млрд. долара за глобалната икономика и 100 млрд. долара за САЩ. Именно Америка е най-тежко засегнатата държава от тези пресъпления.
Агенциите прогнозират, че през следващите години загубите ще са за над 2,1 трилиона долара.
САЩ трябва да поведе международната общност за справяне с това. През 1949 г. САЩ и Европа са създали НАТО, за да гарантират сигурността си в политически и военен смисъл.
Този алианс и други глобални организации трябва да обединяват усилията си в справянето с киберпрестъпленията.
Първо, както при чл. 5 на НАТО, всички държави трябва да се съгласят, че кибератаката срещу една държава е атака срещу всички. По този начин, проблемът ще може да се разрешава по дипломатичен и бърз начин.
Второ, световните организации трябва да защитават сигурността на гражданите в интернет.
Този път не е лесен и предвид различията в националните виждания спрямо неприкосновеността на личния живот, сигурно би имало някакви затруднения.
Регулирането на кибератаките, може да работи на принципа на онези организациите, които контролират ядрените програми на различните държави.
Атаките като WannaCry може несъзнателно да ускорят глобалния консенсус за справяне с проблема.
Импулсът за промяна обикновено зависи от момента, в който фокусът се отклонява от думите към действието.
Америка трябва да мобилизира света срещу кибернетичния ден на съдбата.
Това е въпрос на време, без подходящи колективни мерки, преди престъпниците – целенасочено или случайно – да причинят глобално бедствие, чийто мащаб ще промени основно хода на икономическата и политическата история.
