Половин година след националния референдум, делът на подкрепящите въвеждането на мажоритарна избирателна система остава значителен – 56%. Но е много под смазващите 80 % преди допитването, инициирано от екипа на Слави Трифонов.
Данните са от месечен сондаж на „ГАЛЪП интернешънъл“.
Негативните отговори, казва проучването, са се увеличили рязко от 6% през есента, до близо 20% през май.
Социолозите от ГАЛЪП отдават промяната „на разгърналата се постфактум, след референдума на Слави, информационна кампания за възможни минуси на мажоритарния вот” .
В превод: имаше допитване с представителност и представителни резултати, но всичко е станало без обществото да разбере, без обществена информираност.
Без предварително или в кампанията (каквато, впрочем нямаше), да бъде обяснено и да стане ясно „за” какво и „против” какво се гласува.
В същото време обаче законодателите се захванаха по спешност да променят пак, за кой ли път, изборните правила. Защо? Защото имало референдум.
Изводът, направен от социолозите, е важен. На първо четене поне по две причини.
Той напомня, че когато се правят закони, промени в закони, какъвто е и изборният кодекс, това трябва да става изключително на база отлична експертна експертиза и защита на акта. След сериозен анализ, проучвания и аргументация. Казват му, оценка на въздействието. Тя е задължителна. Трябва и проучване за информираност и нагласи на сектора – адресат. В случая говорим за общество и електорат.
Въпросната експертиза изисква в мотивите към съответния закон да има доказателства за ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност. Трябва да докладва за възможното въздействие на съответния нормативен акт върху обществото като цяло, върху отделните социални групи и човешките права.
Трябва да съдържа обективна оценка на възможните социални, икономически последици, вкл. за бюджета и администрацията.
Трябва същевременно да помага за информираността на обществото и да подпомага зрелостното му развитие като демократична общност. Така е, поне в Белия свят.
Не може да се тръгва към законови промени, вкл. в изборни правила, с байрака на шоу популизма.
Другото напомняне от извода на ГАЛЪП е, че не би било зле да се поговори все пак за това що е Референдум. Като институция, като най-основната и с най-голяма обществена значимост институция на пряката демокрация. Референдумът не е просто някакво питане по хрумнали нейде някому въпроси и последващо броене на стотни „за” и „против”. Референдумът е най-основната и с най-голяма обществена значимост институция на пряката демокрация. Повторението е нарочно.
Смисълът на референдума и да се срещнат и преборят за подкрепа и електорат две каузи, две осъзнати общности, които защитават различни идеи, принципи, цели.
Всеки отбор в условия на равнопоставеност, която, пак по закон, държавата е длъжна да осигури (и финансово, и като трибуни), трябва да може да спечели колкото може по-голяма подкрепа за своето „за”.
Няма ли отбори, няма ли информация, разяснителни кампании, няма ли аргументи и трибуна, сблъсък на принципи и каузи, няма референдум. Има нещо като нищо или, уви, умряло в зародиш.
Както защитниците на чистата нова мажоритарност имат силни, верни, основателни аргументи на терена, така и другият отбор е класов, в същата група А.
Но мач няма. Нямаше. (Няма професионална игра и в новозапочналото спешно законоправене). Нямаше и референдум. Затова обществото е пак объркано и се лашка здраво между някакви „за” и „против” и сменя хаотично посоките.
Все едно и също вече 27 години . Да ни е жив и здрав Слави Трифонов, фенове и фенки!
