Лекари, участващи в национална инициатива за ограничаване на инфекциите, свързани с медицинската помощ, призовават за усъвършенстване на антибиотичната политика и стриктен контрол относно употребата на антибиотици. Тази инициатива е насочена към персонала в болниците и има за цел да увеличи информираността сред здравните специалисти. Проектът е организиран от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „Единно здраве“.
Според данни от Световната здравна организация, повече от 7% от хоспитализираните пациенти в развитите нации и над 10% в развиващите се държави се явяват със усложнения от инфекции, които се развиват в лечебните заведения. БАПЗГ посочи, че актуално проучване на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията от 2022-2023 г. е проведено сред 293 581 души от 1250 болници в 31 държави, показвайки, че 4,8 млн. пациенти или 8% от хоспитализираните за 2022-2023 г. са имали вътреболнични инфекции. По време на проучването 26% от инфекциите са идентифицирани преди хоспитализацията, а 71% след приемането на пациента, което предполага идентичен произход от предходни лечебни заведения. Инфекциите с неясен произход остават под 3%.
Данни за България, получени от 3997 хоспитализации в 23 болници, показват, че 147 пациенти или 4% са имали установени вътреболнични инфекции, което е два пъти по-ниско от средния показател за Европа. От наблюдаваните случаи, 22% от инфекциите са се развили преди хоспитализацията, а 76% – по време на престоя. 29% от инфекциите остават с неясен произход. Това разминаване в данните предполага, че вътреболничните инфекции в България не се регистрират точно, което изостря проблемите с тяхното идентифициране и разрешаване.
Допълнителни дейности предстоят, насочени към повишаване на информираността и променяне на нагласите, тъй като България е на едно от водещите места по антимикробна резистентност, което е сериозен проблем за обществото в цялост, заяви д-р Драгомир Иванов, председател на „Единно здраве“ и координатор на програмата на Европейската комисия EU JAMRAI 2.
Вътреболничните инфекции могат да включват уринарни инфекции, инфекции на дихателната система и сепсиси, с главни причинители грам-отрицателни бактерии, които заместиха разпространените стафилококус ауреус, обясни проф. д-р Емма Кьолеян, шеф на лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“. Според нея, голям процент от грам-отрицателните бактерии показват полирезистентност. Тя акцентира на значимостта на мерките за контрол на инфекциите и антибиотичната политика.
Честото предписване на антибиотици е характерно за доболничната помощ, с основна препоръка към общопрактикуващите лекари да предписват антибиотик само при доказана инфекция. Това изисква обаче по-добри диагностични възможности за тези лекари, добави проф. Кьолеян. Най-сериозните инфекции обикновено се лекуват в интензивните отделения на болниците, където пациентите страдат от тежки заболявания и често имат животозастрашаващи инфекции. Интензивните отделения са предпоставка за развитие на резистентност, тъй като там антибиотиците се прилагат най-значително.
Пациенти с диабет, хора над 65 години и индивиди с множество заболявания са с най-голям риск от вътреболнични инфекции. Проект за наредба за ограничаване на вътреболничните инфекции, който предстои да бъде подложен на обществено обсъждане, предвижда специални микробиологични изследвания за рисковата група при постъпване в болница. Целта е да се установи наличието на рискови щамове. Според новите правила, ако бъдат открити полирезистентни микроорганизми, пациентите ще бъдат изолирани в самостоятелни стаи с назначен специализиран персонал. Това обаче произвежда два основни проблема – нужда от допълнителни средства за лаборатории за микробиология и недостиг на единични стаи в болниците. Необходимо е това да стане приоритетна задача за страната, за да се осигури здравето на населението, добави проф. Кьолеян.
