Да живее Чехословакия, написа вчера Георги Ганев. Отначало не разбрах, мислех, че е нещо за изборите в Чехия и му написах – Да живее. Защо. Става дума за футбол, адаш, отговори той. Било за „Левски“ – ЦСКА.
Не успях да гледам целия мач, но както разбрах, головете за „Левски“ вкарали Давид Яблонски – чех, и Роман Прохазка – словак.
Чехословакия престана да съществува на 1 януари 1993 година. Двамата тогавашни министър-председатели – на Словакия Владимир Мечиар, и на Чехия – Вацлав Клаус, се разбраха помежду си и след това парламентът на все още съществуващата Чешка и Словашка федерация просто узакони решението.
Възникнаха две нови държави – Чешката република и Словашката република.
Нямаше референдум, заплахи от Прага към Братислава или обратно, нямаше война, разделиха се културно и възпитано.
След това и двете страни влязоха в НАТО и ЕС, а Словакия въведе и еврото. Живеят си добросъседски, практически вече между тях отново няма граници, правителствата на двете страни редовно си правят съвместни заседания, словаци работят и живеят в Прага, и обратно – чехи живеят и работят в Словакия, и даже мислят да си направят общ футболен (а и хокеен) шампионат.
Два цивилизовани народа се разделиха цивилизовано, никой не пострада, нищо не се разпадна. Напротив.
За разлика например от разпадането на Югославия, със стотици хиляди жертви. Но и там имаше различия.
Словенци и хървати се отделиха с бързи войни. Словения за 10 дни принуди сръбската армия да капитулира, след което си взе пътя и сега е сред богатите европейски страни. Хърватия воюва по-дълго, но също успешно и се отдели и сега също е европейска страна. Сърбия води тежки войни в Босна и Косово и още не може да се излекува.
За Съветския съюз и дума да не става. Там все още се водят войни, най-голямата е в Украйна, но също в Грузия, между Армения и Азербайджан, а има и тежки, но не толкова експонирани конфликти в самата Руска федерация.
24 години след разделянето на Чехословакия гледаме подобни процеси и в други части на континента. Каталуния направи референдум и иска да се отдели от Испания, Шотландия също направи референдум, макар и неуспешен, но се кани до го повтори, а тази неделя италианските области Ломбардия и Венето гласуват на референдуми за автономия и гледат на тях като поредна стъпка към независимостта.
Особено на каталунския казус се гледа едва ли не като на лакмус дали Европейският съюз ще го бъде или не. Русофилите – най-вече – вярват, че Каталуния ще стане гробът на Европа.
Но историята на Чехословакия показва, че когато една страна е базово цивилизована и демократична, тя може да се справи с кризите и дори да извлече позитиви. Обратно – ако властта е окупирана от автократи и клептомани – както в руската сфера на влияние – дори редовното съществуване е криза след криза, а големите кризи са кървави.
Та, както казва Георги Ганев – да живее Чехословакия.
