Том Круз най-сетне получи своя „Оскар“ – макар и почетен – и този момент се оказа повече от просто липсваща статуетка в иначе ослепителната му кариера. Това се случи на церемония на Управителния съвет на Американската филмова академия в Лос Анджелис, на която легендарният актьор говори за киното и това, което той е получил от „седмото изкуство“ през годините и житейската му отдаденост на големия екран.
„Киното не е това, което правя. То е това, което съм“, каза изпълнителят на роли с невъзможни каскади със страст към разказването на пленяващи истории. В речта си пред членовете на академията актьорът се върна назад към детските си години и спомена за онзи „първи лъч светлина в тъмнината на киносалона“, което го е накарало да види света по друг начин и е променило коренно живота му.
Признанието дойде от човек, способен да оценява тази отдаденост – режисьорът Алехандро Гонсалес Иняриту. С връчването на наградата на Том Круз той намекна, че това няма да е последният му шанс за „Оскар“ – особено предвид общия им филмов проект, който предстои догодина. Думите му прозвучаха като обещание, че Академията може би ще започне да гледа на Круз с нова, по-широко отворена оптика, коментират американски медии. Защото актьорът, който сам режисира сложни бойни сцени, скача от самолети и кара мотоциклети в бездната, всъщност винаги е бил много повече от екшън звезда.
Любопитното е, че в историята на почетните „Оскари“ нередки са случаите, в които отличените никога не са държали в ръце „истинска“ академична статуетка. Фактът, че Том Круз – символът на холивудския блокбъстър – попада в тази категория, винаги е озадачавал публиката. Той е бил номиниран четири пъти, включително за драматични роли, които показват актьорския заряд на Круз, който излиза далеч отвъд експлозиите.
Круз е номиниран два пъти за най-добър актьор в „Роден на четвърти юли“ и „Джери Магуайър“, веднъж за поддържаща роля в „Магнолия“ и веднъж за най-добър филм с „Топ Гън: Маверик“.
Но именно неговата реч, концентрирана върху силата на киното да обединява, разсмее, разплаче и да даде надежда, обяснява защо тази награда е важна точно сега. В епоха, в която стрийминг платформите заливат зрителите, а киносалоните се борят за оцеляване, Круз остава най-гласовитият защитник на „голямото общо преживяване“. Той го е доказвал неведнъж – включително като отказа да пусне „Топ Гън: Маверик“ в стрийминг, настоявайки филмът да бъде видян единствено на голям екран.
„Независимо откъде идваме, в кинотеатъра се смеем заедно, чувстваме заедно, надяваме се заедно, и това е силата на тази форма на изкуство. Затова е важно, затова е важно за мен. Така че създаването на филми не е това, което правя, а това, което съм“, каза Том Круз.
Почетният „Оскар“ не е край на една битка, а по-скоро начало на нов етап. Етап, в който Том Круз не е просто актьор, не е просто продуцент или холивудска икона, а човек, превърнал цялата си кариера в мисия за съхраняване на киното такова, каквото го е видял за първи път като малко момче – голямо, светло, вдъхновяващо.
Вечерта в Лос Анджелис нямаше победител по традиционните правила на Академията. Но имаше един човек, който, след десетилетия в центъра на киноиндустрията, най-накрая получи признание не за конкретна роля, а за всичко онова, което е дал на седмото изкуство. И може би това е най-истинският „Оскар“, който Том Круз можеше да получи.
