Започва кампания, в рамките на която българската партийна система – доколкото такава има – може да претърпи колапс или имплозия. След тези избори резултатът може да се окаже драматично неочакван. И то по-скоро в лоша посока.
В момента голяма част от хората чувстват едновременно умора от седемте избора и някакво задоволство, че могат да „накажат“ политиците, без изобщо да отидат до урните. Същевременно от икономическа гледна точка нещата като че ли се движат или поне кретат в правилна посока – доходите нарастват, имаме рекордно ниска безработица и даже шансовете за еврозоната като че ли не са изчезнали съвсем.
Безразсъдство, заради което България може да изпадне в тежка ситуация
Всичко това създава чудесна среда за политическо сеирджийство – дайте да видим какъв нов резил може да се получи в парламента, като цената на шоуто ще е сравнително ниска. В най-лошия случай ще има някакво служебно правителство и нови избори.
Това обаче е не само измамно усещане и безотговорно поведение от гражданска гледна точка. Това си е чисто безразсъдство, защото заради него България може да изпадне в наистина много тежка ситуация. Среднощните циркове от вчера в парламента показаха как с партии като „Възраждане“, ИТН, БСП и по-зле страната на практика става неуправляема, дори когато те нямат мнозинство. Всъщност с хъшлашкото блокиране на парламентарната трибуна бяха (може би безвъзвратно) загубени милиарди левове от помощи, които ЕС ни дава за реформиране на отрасъла енергетика. Без тези помощи той ще остане неефективен и продукцията му ще е непотребна както на вътрешния, така и на европейския пазар. Но ще сме изгубили милиарди за създаването на нови ефективни мощности и преквалификация на работниците.
Това е само малка илюстрация на това какво ще последва при едно колабиране на партиите на проевропейското мнозинство, а такъв колапс, уви, е напълно възможен.
Какво може да се случи
1. При гласуващи около 2 млн. души, каквито са прогнозите, разлика от 10% между първия и втория (по прогнози) може да изглежда голяма, но всъщност става дума за около 200 000 души. ПП-ДБ на предните избори загубиха 300 000, а ГЕРБ около 150 000. Ако имаме асиметрична мобилизация на електорати на тези избори, дори водачеството на ГЕРБ не е сигурно, защото 200 000 гласа за една или друга партия ще могат радикално да променят нещата. С впрягането на кметовете в определени градове ГЕРБ явно изгребват дъното на електоралните си нощви. Неспособността им да създадат правителство, когато уж четири пъти „печелят“ избори, няма как да не демотивира избиратели и този път. Ако оттеглянето е в размер на стотици хиляди, състезанието ще стане съвсем непредвидимо. А пък и трайното сдвояване на Борисов и Пеевски, както и отказът/неспособността им да се разделят с корупционния си багаж, е дамга за ГЕРБ, която ще продължи свиването на тази партия;
2. Вторият на изборите също е напълно неизвестен. Вотът за ПП-ДБ е разколебан, но не е изключено избирателите им да се стреснат от възможността „Възраждане“ да са втори и страната да загуби трайно европейската си перспектива. Оттеглянето и наказването на политическите представители вече веднъж беше играно от този електорат и резултатът е видим – нищо добро за никого не последва. „Възраждане“ пък зависят от разпръскването на русофилския и патриотичния вот. Ако БСП се сринат още и ако конкуренти на „Възраждане“ като „Величие“ и „МЕЧ“ се представят по-зле, хората на Костадинов имат шанс да концентрират гласове и да минат напред. В създадения вакуум може да се нароят обаче и нови „патриотични“ формации. Около 7-8% се канят да гласуват за „други“ партии, което означава, че най-вероятно ще има и нови изненади в национал-патриотичния сектор (както и в сферата на чистата политическа екзотика);
3. От третия нататък пък изобщо нищо не е ясно: кой и с колко ще влезе в парламента към момента е Божа работа. Най-вероятно ДПС на Доган ще е вътре – поне формално то е над статистическата грешка по отношение на 4%-та бариера. Но тук вече ще става дума за много малки числа. Ако един процент е около 20 000 гласа, напазаруването на 50 000 може да се окаже решаващо например. МВР пак ще си затвори благосклонно очите за небогоугодните дела на ГЕРБ, Пеевски и компания. Новото ще е, че Делян Пеевски ще трябва да мобилизира целия си ресурс за собственото „Ново начало“, което по отношение на контролирания и купен вот изобщо няма да е ново. Интересното тук е, че със сравнително малко пари и организираната престъпност ще може да се включи с решаваща намеса, което може да превърне следващия парламент в съвсем поразителна менажерия. Руските (по собственост, служба или произход) бизнеси в България, които съвсем не са малко, също ще играят активно, усещайки явната възможност да повлияят на резултата.
Сеирджийството може да изиграе лоша шега на българите
От тази гледна точка политическото сеирджийство може да изиграе много лоша шега на българите. Умората от многократното гласуване, раздразнението от едни или други представители – това са безспорни факти. Но гражданите, които наистина искат България да бъде все пак европейска и поне донякъде нормална държава, в настоящия момент просто не могат да си позволят да останат настрани. Ако го направят, най-вероятно ще се сдобият с действителна причина за отчаяние.
Има и една добра новина. Ако отговорните граждани се мобилизират, резултатът, който ще получат, може да надмине и най-смелите им мечти: и купеният вот ще остане безпредметен, и представителството на антиевропейски и корупционно изкушени партии може да се свие решително.
Белег на демокрацията е, че резултатът от изборите не е предварително ясен. В настоящия случай това си е съвсем вярно.
Публикацията на Даниел Смилов е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
