Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Какъв е профилът на служебното правителство на Румен Радев – и на отделните министри, и в съвкупност?
Не мисля, че има големи изненади в правителството на Радев. Голяма част от хората са близки до него по различни линии. Димитър Стоянов например беше главен секретар на президентството. Най-голямата изненада са хората от БСП – всички те са от вътрешната опозиция в социалистическата партия. Това обаче също е разбираемо, с оглед на факта, че президентът беше в обтегнати отношения и още е със сегашното ръководство на социалистическата партия. Явно президентът иска да запази подкрепата на социалистите, но праща ясно послание, че не е съгласен с настоящото ръководство и най-вече с Корнелия Нинова и нейния екип.
Това е важна тема, защото не е много ясно какви са съдържателните разминавания и несъгласия, които имат те. Те са на сходни позиции по отношение на войната в Украйна, дори Радев е по-радикален в подкрепата си за Русия. Това не е открита подкрепа, но повечето позиции, които той защитава могат да бъдат в подкрепа на руската позиция. Той е по-радикален и по отношение на “Газпром”.
Президентът се опитва да се изтегли на по-радикални позиции по геополитически въпроси, свързани с войната в Украйна. Интересно е дали това изтегляне ще се отрази на правителството, дали то ще започне да търси начини да възстанови договора с “Газпром”, да плаща в рубли и т.н. Това е един от въпросите, които предстои да се изяснят. Струва ми се, че ще видим стъпки в тази посока.
Другият въпрос е дали ще се търси подобряване на отношенията с Русия и най-вече какво ще се случи с дипломатите, които бяха изгонени от България – дали ще се търсят стъпки част от тях да се върнат.
От това, което видяхме до момента, смятате ли, че е възможно да има реваншистко настроение у кабинета “Донев”, но не само към БСП, както партията вече твърди, а към целия кабинет “Петков”?
Започнахме разговора с БСП, но може би по-важният момент е как това правителство ще се позиционира спрямо “Продължаваме промяната”, тяхното правителство, изобщо правителството на четворната коалиция – дали ще започне да води реваншистка политика, дали ще стане активен участник в предизборната кампания и то, водейки негативна кампания срещу партиите от четворната коалиция. Има такива податки по-скоро в позицията на президента Радев, отколкото в състава на правителството. Очаквам да видя разкрития за това какво не е свършено, как не е свършено, както трябва – най-вече по отношение на газовите доставки, но не само.
В хипотеза, че действително има реваншизъм, това помага ли на ГЕРБ и ДПС в изборен план?
Един от най-интересните въпроси е какво цели президентът Радев с последните си ходове. Той безспорно беше участник в свалянето на правителството “Петков” и то важен участник. Той поде темата за Северна Македония, той беше вдъхновение за част от действията на “Има такъв народ”. В този смисъл, на него може да бъде приписана отчасти отговорността за свалянето на това правителство.
Възниква въпросът какво цели той, какво управление вижда. Един естествен отговор е, че това, което се случи, е в интерес на ГЕРБ и ДПС, защото най-малкото те получават още един шанс да опитат да се върнат във властта. Не мисля, че има конспирация или план зад тези действия, не мисля, че Радев съзнателно действа в интерес на ГЕРБ и ДПС, но фактът е такъв – че той, на практика, им осигури един шанс за явяване на изборите, без да е съвсем ясно какъв тип управление на страната би подкрепил.
На предходните избори през ноември все пак беше ясно какво управление би подкрепил, както и беше ясно кои партии подкрепят него – най-малкото защото имаше съвпадение на парламентарни и президентски избори. Сега сме в много особена ситуация – трябва да гадаем кого подкрепя Радев на тези избори. Виждайки политическите партии, на практика нито една от тях не е откровен поддръжник на президента. Може би с уговорката, че “Има такъв народ” запазиха топли връзки с президентстовто, всички останали партии са сериозно дистанцирани. Стефан Янев е нов играч, но не ми се струва, че отношенията между него и президента ще бъдат от този порядък, каквито бяха отношенията между Радев и “Продължаваме промяната” и Радев и “Има такъв народ”.
Виждаме обаче, че Теодора Генчовска, която беше министър на външните работи и проведе заигравката със Северна Македония, сега остава в Министерството на отбраната като заместник-министър. За министъра на отбраната Димитър Стоянов знаем, че е дългогодишен секретар на президентството. Може ли да се зароди доста по-топла политическа връзка по тази линия?
Това беше едно от основанията да кажа, че връзките между “Има такъв народ” и президента Радев в момента са може би най-близките из отношенията му с всички партии. Ролята на Генчовска като външен министър беше да прокарва идеите и линията на Радев в правителството. Оттам идваше напрежението между външната министърка и министър-председателя – тя едва ли не обвиняваше министър-председателя, че води отделна политика от тази, която трябва. Тези връзки са запазени, Генчовска явно ще продължава дейността си в този служебен кабинет с други задачи в Министерството на отбраната.
Какви действията очаквате да предприемае кабинетът на Гълъб Донев от първите му заявки?
Очаквам, че ще предприемат действия по отношение договора с “Газпром”. Дали ще е директен опит да се плаща в рубли, дали ще са подготвителни маневри в тази посока – не мога да се ангажирам. Със сигурност обаче очаквам действия в това направление.
Предполагам, че ще има действия на газовия фронт. Важно е да следим как ще бъде завършена газовата връзка с Гърция. Има документална работа, която трябва да бъде свършена там – газопроводът да получи Акт 16. Този газопровод е много важен за алтернативните доставки на газ.
Трябва да видим каква ще бъде позицията, която правителството ще заеме относно намерените от Кирил Петков танкери с втечнен газ. Това е стъпка, която трябва да бъде предприета доста скоро във времето.
Другото са текущи задачи пред държавата, които трябва да бъдат решавани от правителството. Не очаквам, разбира се, кой знае какви реформи или общи политики, тъй като това правителство е служебно, работи без парламент и трябва да се справя по-скоро с рутинни задачи и рутинни кризи.
Още актуални интервюта – четете тук.