Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
– Г-н Смилов, по отношение на предложените кандидатури за конституционни съдии има известно напрежение в правната общност – „Правосъдие за всеки“ излязоха с призив за оттеглянето на кандидатите и по-конкретните им критики са към номинацията на Десислава Атанасова. Какво мислите за тези номинации?
– Кандидатурата на съдия Белазелков е безспорна и ми се струва, че това е по-добрият подход на ДБ и ПП. Става дума за съдия, срещу чиято репутация няма възражения – и от гледна точка на независимост, и от гледна точка на компетентност.
Десислава Атанасова е по-рискована кандидатура, тъй като има въпроси по отношение на юридическия ѝ стаж. Вярно е, че тя е дълго време в парламента и също така е вярно, че тя е високо в йерархията на ГЕРБ и те смятат, че политическият ѝ опит в парламента е достатъчен, за да компенсира липсата или недостига на юридически опит.
По принцип не е невъзможно политици да намират място в Конституционния съд. И преди това се е случвало. Не винаги опитът в това отношение е бил позитивен, както в случая с Георги Марков, например.
Така че, всичко това повдига въпроси и ГЕРБ трябва да обяснят добре защо са направили такъв подбор.
Мен ме притеснява този подход да не бъде възприет и по-нататък, когато ще се попълват парламентарните квоти във Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет, но и в регулаторите. По-добре е да се възприеме подходът, при който се назначават професионалисти, които са доказвали своята независимост, отколкото партийни назначения, при които партийният политически опит да е компенсация за липсата на други качества.
– Ако г-жа Атанасова бъде избрана за конституционен съдия, първото дело, което най-вероятно тя ще гледа, ще бъде това за промените в Конституцията, на които пък тя е съвносител. И това беше отчетено като конфликт на интереси, при който тя би трябвало да си направи отвод…
– Тук не съм съгласен. Чисто юридически няма аргументи за отвод, пък и същото би било – да речем Янаки Стоилов, който пък е участвал по един или друг начин при приемането на Конституцията, да си даде отвод сега. Не ми се струва, че тези аргументи са важни.
По-важно е наистина какви са качествата на кандидата и дали в тази ситуация сега трябва да се подбират кандидати на базата на техния политически опит, а не на база на професионални качества.
Струва ми се, че тук ГЕРБ правят грешка, като дават предимство на политическия опит пред чисто професионалните качества и независимост.
– Какви са очакванията Ви за изхода от делото в Конституционния съд, кои от текстовете са уязвими и биха паднали?
– Не мога да направя такава прогноза, но мисля, че ще най-сериозните аргументи от страна на Конституционния съд ще бъдат насочени към избора на служебен премиер от страна на президента.
Той трябва да избира от седем длъжности, които са предвидени в новата уредба, докато в предишната на практика нямаше ограничения в кръга от хора, от които той би могъл да избере служебен премиер.
Това трябва да се прецени – дали е толкова сериозна промяната в баланса във властите, че да се говори за промяна във формата на държавно управление.
Моето мнение е, че тук не става въпрос за промяна на държавното управление. В крайна сметка, в нито една конституционна теория това как се избира служебното правителство не засяга такива фундаментални въпроси – от рода на това дали държавата е парламентарна, президентска, полупрезидентска… Това дори не засяга и по-фини баланси във властите.
В този смисъл, не би трябвало КС да разчита на толкова широко разбиране на формата на държавно управление. В крайна сметка, не всяко прехвърляне на правомощия, не всяка промяна в правомощията можа да засегне по-важни въпроси, като този за формата на държавно управление.
Това е разбиране, което е съобразено и с теорията, и със здравия разум. Не мога да направя прогнози как точно ще подходи КС, но това ще бъде един от важните въпроси.
Може би КС ще се произнесе по парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет. Има някакъв аргумент, от гледна точка на независимостта на съдебната власт, но също така проблемите, които се бяха натрупали в предишни години пък бяха свързани с отчетността и безконтролността на прокурорската институция като цяло и най-вече главният прокурор, и ако се гарантира мнозинство на прокурори в този прокурорски съвет, безконтролността на главния прокурор до голяма степен се запазва и това е сериозен аргумент.
Друг аргумент е, че парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет се избира с 2/3 мнозинство, което при нашите фрагментирани парламенти, е достатъчна гаранция за много широко представителство вътре в нея. И най-вече, ако политическите партии изпращат не партийно оцветени кандидати, а кандидати, които са доказали своята независимост, подобни възражения ще отпаднат.
От тази гледна точка ми се струва, че примерът с г-жа Атанасова не е добър. ГЕРБ биха могли и с избора си на кандидат за КС да демонстрират, че няма да разчитат на политическия опит, колкото на професионални качества и независимост. В този смисъл тази номинация на Десислава Атанасова прилича на фалстарт.
– Наистина ли може да се говори за запазване на статуквото във ВСС до избирането на нови органи, за които в конституционните промени са предвидени доста дълги срокове?
– Не го смятам за проблем, но смятам, че за да има истинска и смислена съдебна реформа, трябва да бъдат приети промени в Закона за съдебната власт, съобразени с новата конституционна уредба и да бъдат извършени действията по назначаване на новите съдебен и прокурорски съвети.
В този смисъл конституционната реформа дава възможност, тя отваря вратата и трябва оттук нататък да видим как ще действа парламентарното мнозинство и какви точно законови промени ще бъдат подготвени от изпълнителната власт, какви закони ще бъдат приети, така че да бъде смислено това, което ще последва.
Надеждата ми е, че не само ще бъдат сменени конституционните правила, но ще бъдат сменени и парламентарните практики и наистина ще бъде направен опит да се изпратят хора, които са независими в своето мислене и са професионалисти.
За политическите партии ще бъде усилие да поставят експертизата и независимостта пред политическата лоялност, пред политическия опит.
Това че има процедурно време, в което това трябва да стане, не е толкова голям проблем. Проблем би било, ако не се случва това и ако продължи практиката да се избират хора заради партийна и политическа лоялност.
– Очаквате ли да има някакви сътресения сред управляващото мнозинство, ако част от тези конституционни промени бъдат отхвърлени от КС?
– Това ми се струва труден въпрос за предвиждане към този момент. Не очаквам съдбата на коалицията да бъде решена на база на решението на КС.
Напрежение може да възникне, но има достатъчно други въпроси около коалицията. И все пак трябва да се каже, че тези конституционни промени, които бяха приети, в голямата си част са полезни.
Това беше един от успехите на тази коалиция. В този смисъл не очаквам КС да преобърне оценката за това, което е постигнато до тук.
