Според адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС), датата 1 януари 2026 г. е оптимална за внедряване на еврото, но решението трябва да се вземе навреме, не по-късно от края на първото полугодие на настоящата година, за да могат бизнесите да осъществят преминаването безпроблемно.
Той подчерта, че е важно да се установи ясен времеви график – минимум шест месеца – между вземането на решението за приемане на еврото и фактическото му въвеждане. Ако сроковете се съкратят, това може да доведе до „задъхване“ на системата, покачване на цените на определени услуги за сектора – най-вече софтуерни решения и обучения на служители – заради внезапното повишаване на търсенето и потенциално намаляване на качеството на тези услуги, предупреждава той.
Попов обясни, че след приемането на основните закони и нормативни актове в средата на изминалата година, остава да се одобри Наредба 18, която е от съществено значение за подготовка на търговците, тъй като засяга свързаността им с фиска и Националната агенция по приходите (НАП). Той се надява, че с работата на редовното правителство, проектът на наредбата, който от дълго време е в финансовото министерство, скоро ще бъде приет.
Той добави, че след публикуването на наредбата, търговците ще получат ясна информация за необходимите промени и ще започнат да работят по софтуерното оборудване и организацията на процесите в своите компании.
Според неформално проучване на АТНС от средата на 2024 г., държавата трябва да подпомага търговците с практически насоки. „Националната политика е насочена към потребителите, което е разбираемо. Но търговците са важна част от икономиката и също имат нужда от целенасочена информация за развитието на ситуацията, за да избегнем сътресения“, посочи той. Около две трети от членовете на АТНС искат тази информация, а една трета от тях чакат реални предложения от държавните органи за провеждане на обучения по темата.
Галин Попов заяви с увереност, че не трябва да се очаква фалити на малки предприятия след присъединяването на страната ни към еврозоната. Причините за фалити са свързани с управлението на фирмите, а не с валутните промени, отбеляза той.
Според Попов свободата на придвижване е от съществено значение за бизнеса, тъй като влияе на скоростта на доставка до клиентите и върху себестойността на продуктите. Основната нагласа е, че приемането в Шенген ще доведе до ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), като прогнозите предполагат увеличаване с над 1,5 млрд. лева.
Пълният текст на интервюто следва:
– От 1 януари 2025 г. България стана член на Шенгенското пространство. Как това ще се отрази на бизнеса, особено на търговците на нехранителни стоки?
– Шенгенското пространство предоставя свобода на движение за над 400 милиона души между страните членки, без гранични проверки. Всекидневно около 3,5 милиона души преминават границите, за да работят или учат, а почти 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от страните от Шенген, но работят в друга. Европейците осъществяват около 1,25 милиарда пътувания годишно в рамките на Шенген, което е благоприятно за туристическия и културния сектор.
Свободното придвижване за бизнеса е от решаващо значение – както за бързината на достигане до потребителите и търговците, така и за разходите на продуктите. Основното очакване е да видим повишаване на БВП, с анализи, които предвиждат ръст от над 1,5 млрд. лева. Прогнозира се ръст на БВП с около 2,4-2,5% през тази и 3% през следващата година. Опитът от други страни показва, че растежът може да бъде значителен, но е необходимо и приемането на единна валута, което все още не е реализирано при нас, макар законодателството да е подготвено. След успешната 2024 г. за туризма, се очаква 2025 г. да бъде дори по-добра.
– Имате ли оценка на загубите на сектора заради задържането ни извън Шенген?
– Няма точни цифри за сектор нехранителни стоки, но има общи изчисления от българския бизнес, които показват загуби от 1,2 млрд. лева годишно.
– Каква е прогнозата за членството на компаниите от нехранителния сектор в еврозоната?
– След приемането на основните закони и нормативни документи миналата година, остава да се одобри Наредба 18. Тази наредба е ключова за подготовката на търговците, свързана с фискалната свързаност и НАП. Проектът е в финансовото министерство и се надявам, след установяване на редовно правителство, той да бъде бързо одобрен. Това ще даде ясна представа на търговците за необходимите промени и те ще започнат работа по софтуерно управление и организация на вътрешните процеси.
– Готов ли е бизнесът за приемането в еврозоната? Какво остава да се направи?
– Освен досега споменатото, има планирани дейности, които очакват одобрение, за да започнат внедряването им – промени в разплащанията в евро, вътре в търговски, юридически и счетоводни отдели. Но всичко това зависи от предвидимостта и достатъчното време за плавен преход. Подчертавам колко е важно да има ясен срок между вземането на решение за приемане на еврото и практическото въвеждане. Ако сроковете се съкратят, ще се получи натоварване на системата, повишаване на цените на определени услуги в сектора заради увеличеното търсене. Възможно е и качеството на тези услуги да е под необходимото ниво, особено при софтуер и обучения за персонал.
Асоциацията смята, че 1 януари 2026 г. е краен срок за прием на еврото, и че решението трябва да дойде навреме, най-късно до края на първото полугодие на настоящата година.
– Каква е работата на двете работни групи при Координационния съвет за подготовка за членство в еврозоната?
– Значителна работа беше извършена в тези работни групи през изминалата година, в резултат на което бяха приети Закони и подзаконови актове, свързани с финансовия и нефинансовия сектор. В момента активността в групите е понижена, тъй като се чака решение за въвеждането на единната валута.
– Какви действия може да предприеме държавата, за да помогне на бизнеса при прехода към еврозоната?
– Според неформалното проучване на АТНС от средата на 2024 г., е необходимо държавата да предостави търговците практическа информация. Въпреки че правителството е насочило усилията си към потребителите, търговците също са важен аспект от пазара, който се нуждае от целенасочена информация какво и кога ще се случи, за да няма изненади. Около две трети от членовете на АТНС очакват полезна информация, а около една трета искат и обучение по някои аспекти от въвеждането на еврото.
– Можем ли да очакваме фалити на малки компании след нашето приемане в еврозоната?
– Не. Влизането на еврото или друга валута не е причина за фалити. Причините за фалити, изключвайки обективни икономически фактори, са свързани с мениджмента на фирмите, а не с валутните промени.
– Какви са разходите за подготовка на компаниите от сектора за членство в еврозоната до момента? Какви ще са следствията от отлагането на приемането с една година?
– В рамките на асоциацията сме събрали различни данни от членовете. Стойностите варират от десетки до стотици хиляди лева за компания, а за банките общите разходи за преминаване към еврото се изчисляват на около 500 млн. лева. Оценките показват, че подготовката за бизнеса може да е дори по-скъпа.
****
Асоциацията на търговците на нехранителни стоки е неправителствена организация, която обединява големи представители на пазара на нехранителни стоки в България. Членовете се занимават с различни сектори, включително търговия с мебели, строителни материали, спортни стоки и книги. Те управлват над 105 търговски обекта в 13 областни града с общ брой на заетите над 3000 души, съгласно данни на Асоциацията.