Датата 1 януари 2026 г. е добра за приемане на еврото, но решението трябва да се вземе навреме, каза изпълнителният директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки Галин Попов

Според адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС), датата 1 януари 2026 г. е оптимална за внедряване на еврото, но решението трябва да се вземе навреме, не по-късно от края на първото полугодие на настоящата година, за да могат бизнесите да осъществят преминаването безпроблемно.

Той подчерта, че е важно да се установи ясен времеви график – минимум шест месеца – между вземането на решението за приемане на еврото и фактическото му въвеждане. Ако сроковете се съкратят, това може да доведе до „задъхване“ на системата, покачване на цените на определени услуги за сектора – най-вече софтуерни решения и обучения на служители – заради внезапното повишаване на търсенето и потенциално намаляване на качеството на тези услуги, предупреждава той.

Попов обясни, че след приемането на основните закони и нормативни актове в средата на изминалата година, остава да се одобри Наредба 18, която е от съществено значение за подготовка на търговците, тъй като засяга свързаността им с фиска и Националната агенция по приходите (НАП). Той се надява, че с работата на редовното правителство, проектът на наредбата, който от дълго време е в финансовото министерство, скоро ще бъде приет.

Той добави, че след публикуването на наредбата, търговците ще получат ясна информация за необходимите промени и ще започнат да работят по софтуерното оборудване и организацията на процесите в своите компании.

Според неформално проучване на АТНС от средата на 2024 г., държавата трябва да подпомага търговците с практически насоки. „Националната политика е насочена към потребителите, което е разбираемо. Но търговците са важна част от икономиката и също имат нужда от целенасочена информация за развитието на ситуацията, за да избегнем сътресения“, посочи той. Около две трети от членовете на АТНС искат тази информация, а една трета от тях чакат реални предложения от държавните органи за провеждане на обучения по темата.

Галин Попов заяви с увереност, че не трябва да се очаква фалити на малки предприятия след присъединяването на страната ни към еврозоната. Причините за фалити са свързани с управлението на фирмите, а не с валутните промени, отбеляза той.

Според Попов свободата на придвижване е от съществено значение за бизнеса, тъй като влияе на скоростта на доставка до клиентите и върху себестойността на продуктите. Основната нагласа е, че приемането в Шенген ще доведе до ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), като прогнозите предполагат увеличаване с над 1,5 млрд. лева.

Пълният текст на интервюто следва:

– От 1 януари 2025 г. България стана член на Шенгенското пространство. Как това ще се отрази на бизнеса, особено на търговците на нехранителни стоки?

– Шенгенското пространство предоставя свобода на движение за над 400 милиона души между страните членки, без гранични проверки. Всекидневно около 3,5 милиона души преминават границите, за да работят или учат, а почти 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от страните от Шенген, но работят в друга. Европейците осъществяват около 1,25 милиарда пътувания годишно в рамките на Шенген, което е благоприятно за туристическия и културния сектор.

Свободното придвижване за бизнеса е от решаващо значение – както за бързината на достигане до потребителите и търговците, така и за разходите на продуктите. Основното очакване е да видим повишаване на БВП, с анализи, които предвиждат ръст от над 1,5 млрд. лева. Прогнозира се ръст на БВП с около 2,4-2,5% през тази и 3% през следващата година. Опитът от други страни показва, че растежът може да бъде значителен, но е необходимо и приемането на единна валута, което все още не е реализирано при нас, макар законодателството да е подготвено. След успешната 2024 г. за туризма, се очаква 2025 г. да бъде дори по-добра.

– Имате ли оценка на загубите на сектора заради задържането ни извън Шенген?

– Няма точни цифри за сектор нехранителни стоки, но има общи изчисления от българския бизнес, които показват загуби от 1,2 млрд. лева годишно.

– Каква е прогнозата за членството на компаниите от нехранителния сектор в еврозоната?

– След приемането на основните закони и нормативни документи миналата година, остава да се одобри Наредба 18. Тази наредба е ключова за подготовката на търговците, свързана с фискалната свързаност и НАП. Проектът е в финансовото министерство и се надявам, след установяване на редовно правителство, той да бъде бързо одобрен. Това ще даде ясна представа на търговците за необходимите промени и те ще започнат работа по софтуерно управление и организация на вътрешните процеси.

– Готов ли е бизнесът за приемането в еврозоната? Какво остава да се направи?

– Освен досега споменатото, има планирани дейности, които очакват одобрение, за да започнат внедряването им – промени в разплащанията в евро, вътре в търговски, юридически и счетоводни отдели. Но всичко това зависи от предвидимостта и достатъчното време за плавен преход. Подчертавам колко е важно да има ясен срок между вземането на решение за приемане на еврото и практическото въвеждане. Ако сроковете се съкратят, ще се получи натоварване на системата, повишаване на цените на определени услуги в сектора заради увеличеното търсене. Възможно е и качеството на тези услуги да е под необходимото ниво, особено при софтуер и обучения за персонал.

Асоциацията смята, че 1 януари 2026 г. е краен срок за прием на еврото, и че решението трябва да дойде навреме, най-късно до края на първото полугодие на настоящата година.

– Каква е работата на двете работни групи при Координационния съвет за подготовка за членство в еврозоната?

– Значителна работа беше извършена в тези работни групи през изминалата година, в резултат на което бяха приети Закони и подзаконови актове, свързани с финансовия и нефинансовия сектор. В момента активността в групите е понижена, тъй като се чака решение за въвеждането на единната валута.

– Какви действия може да предприеме държавата, за да помогне на бизнеса при прехода към еврозоната?

– Според неформалното проучване на АТНС от средата на 2024 г., е необходимо държавата да предостави търговците практическа информация. Въпреки че правителството е насочило усилията си към потребителите, търговците също са важен аспект от пазара, който се нуждае от целенасочена информация какво и кога ще се случи, за да няма изненади. Около две трети от членовете на АТНС очакват полезна информация, а около една трета искат и обучение по някои аспекти от въвеждането на еврото.

– Можем ли да очакваме фалити на малки компании след нашето приемане в еврозоната?

– Не. Влизането на еврото или друга валута не е причина за фалити. Причините за фалити, изключвайки обективни икономически фактори, са свързани с мениджмента на фирмите, а не с валутните промени.

– Какви са разходите за подготовка на компаниите от сектора за членство в еврозоната до момента? Какви ще са следствията от отлагането на приемането с една година?

– В рамките на асоциацията сме събрали различни данни от членовете. Стойностите варират от десетки до стотици хиляди лева за компания, а за банките общите разходи за преминаване към еврото се изчисляват на около 500 млн. лева. Оценките показват, че подготовката за бизнеса може да е дори по-скъпа.

****

Асоциацията на търговците на нехранителни стоки е неправителствена организация, която обединява големи представители на пазара на нехранителни стоки в България. Членовете се занимават с различни сектори, включително търговия с мебели, строителни материали, спортни стоки и книги. Те управлват над 105 търговски обекта в 13 областни града с общ брой на заетите над 3000 души, съгласно данни на Асоциацията.

 

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук