Днес отбелязваме 80 години от атаката на САЩ срещу японския град Нагасаки по време на Втората световна война (1939-1945 г.), според информация от отдела „Справочна“ на БТА. Бомбата, известна като „Дебелака“, е имала мощност, равняваща се на 21 000 тона тротил. Атаката на Нагасаки е извършена три дни след първата атомна бомбардировка в историята над Хирошима, Япония. Днешният ден е обявен за Ден на Нагасаки.
При атомните нападения над Хирошима и Нагасаки загиват около 220 000 души, а повече от 200 000 умират по-късно отради лъчевата болест.
Според бюлетин от 11 август 1945 г. БТА съобщава, че Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, обявява, че 30% от Нагасаки е било унищожено, включително и индустриалните райони.
Оцелели от този ужас вече са много малко и идва ново поколение японци, което няма пряк опит от събитията, обяснява гл.ас. д-р Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. За японския народ споменът остава болезнен и оказва влияние върху различни обществени явления. От една страна, това е основание японците да се фокусират върху следвоенното си развитие – изграждането на успешен икономически модел, опитващ се да следва мирната Конституция. От друга, като нация, която е пострадала от ядрени удари, японците активно работят за разпространяване на идеите за ядрено неразпространение по света. Има и трета тенденция – самооценка на действията на собствената страна по време на Втората световна война, добавя Димитров.
„Завинаги се отказва от войната“
Стремящи се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от правото на война, както и от заплаха или употреба на сила за разрешаване на международни конфликти, заявява чл. 9 на Конституцията на Япония. За постигането на тази цел, страната никога няма да поддържа военни сили, както и всякакъв военен потенциал. Правото на война на държавата не се признава също, посочва основният закон.
В следвоенната японска Конституция е отразено, че страната трайно се отказва от войната като инструмент на външната си политика и няма да изгражда никакъв военен потенциал, добавя и Мартин Димитров. Въпреки това, Япония развива въоръжени сили, известни и днес като сили за самоотбрана. Има много дебати в Япония дали това е в противоречие с Конституцията или не, отбелязва Димитров. В съвременността, много хора смятат, че посланието на мирната Конституция вероятно трябва да се преразгледа, предвид сложната геополитическа ситуация в Източна Азия, но съществува и значителна част от японците, които считат, че в такава обстановка трябва още по-непоколебимо да се следва мирният курс на Конституцията и страната да не бъде отново въвличана в конфликт сред велики сили, коментира японистът.
Спомен за бомбардировките
И Хирошима, и Нагасаки са напълно възстановени и предлагат отлични условия за туризъм, но съхраняват паметта за трагедийните събития. Една от сградите в централната част на Хирошима, силно повредена от бомбата, е оставена в оригиналния си вид, за да напомня за случилото се, казва Мартин Димитров.
Трябва да се стремим, като човечество, да живеем в мир, но е важно да не забравяме, че това е отговорност не само на държавите и политиците, а трябва да започне и от нас самите, като отделни личности, добавя още Мартин Димитров.
Промяна на целта
Първоначалният план за бомбардирането е бил град Кокура, но поради неблагоприятни метеорологични условия, курсът е променен към Нагасаки. Експлозията настъпва в 11:02 ч. на височина от 1650 фута. Градът е практически унищожен, загиват 39 000 души и 25 000 са ранени, отчетено е в бюлетините на БТА. В тях са съхранени коментари и отговори след първата атомна бомба, използвана срещу Япония – между надеждата за мир, удивлението от новото научно откритие и тревогата от разрушителните последствия.
