Парламентът отхвърли предложението за промени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти за намаляване на лихвите по студентските кредити наполовина.
Със 72 гласа „за“, 28 „против“ и 70 въздържали се мнозинството в Народното събрание не прие на първо четене поправките.
Измененията бяха внесени от Лало Кирилов („БСП за България“) и група народни представители.
В подкрепа на промените гласуваха от левицата и ДПС. Двама депутати от „Обединени патриоти“ също подкрепиха текстовете, останалите от групата се въздържаха.
Промените в закона предвиждаха намаляване на лихвата, която кредитополучателят дължи на банката от 7 на 3.5 процентни пункта.
Предвиждаше се още право да кандидатстват за получаване на кредити по този закон да имат не само студентите в редовна форма на обучение, но и студентите в задочна, вечерна и дистанционна форма, както и кредити над 50 000 лева да се отпускат само с поръчител.
От управляващото мнозинство – ГЕРБ и „Обединени патриоти” изразиха притеснения, че при намаляване на лихвения процент, банките могат да се отдръпнат или да ограничат студентското кредитиране.
От левицата ги обвиниха, че представляват банките, а не студентите.
Вносителят на промените Лало Кирилов посочи, че банките предлагат максимално допустимия по закона лихвен процент от 7 процента, а в повечето европейски държави е значително по-нисък или дори не е предвиден такъв.
По думите му рискът за банките от промените ще е минимален, защото кредитите на студенти и докторанти се гарантират от държавата.
Колегата му Валери Жаблянов поиска оставката на заместник-министъра на образованието Петър Николов, заради изказването му пред бюджетната комисия, че изискването за поръчител ще дискриминира студентите, които не могат да осигурят такъв, а по-високата лихва дава по-голяма възможност банките да имат интерес към програмата за кредитиране.
Милен Михов от „Обединени патриоти“ коментира, че фиксираният твърд лихвен процент трябва да бъде променен.
В миналото този процент по студентските кредити е бил под лихвения процент на потребителски кредит, посочи той. Сега ще фиксираме един лихвен процент, който в дадения момент може да бъде справедлив, но може да се стори неизгоден на банките и те да спрат или да ограничат това кредитиране, добави той. Според него трябва да се намери балансът между частния интерес на банките и обществения интерес.
Станислава Стоянова от ПГ на ГЕРБ посочи, че намаляването на лихвите е излишен трус във финансовата система.
По думите й е възможно една голяма част от банките да се отдръпнат от студентското кредитиране. Сега действащата нормативна база гарантира стабилен лихвен процент, дори в условията на влошен от гледна точка на потребителите кредитен пазар, смята Стоянова.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев коментира, че у нас има банково базиран модел на студентско кредитиране и не можем да бъдем безкрайно социални.
„Кредитите са финансирани от самите банки и трябва да се съобразим с цената на банковия ресурс”, посочи той.
Според него има своята икономическа логика лихвеният процент по студентските кредити да бъде под 7 процента.
