След повече от осем часа дебати парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2019 г.
КАКВО ПРЕДВИЖДА БЮДЖЕТЪТ НА КАСАТА?
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 4 299 603 000 лв. Разчетите са направени при запазване на досегашния размер (8%) на здравноосигурителната вноска и при планираните увеличения на максималния осигурителен доход (3000 лева), минималната работна заплата (560 лева от 1 януари, 2019 година), минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, също на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет.
Съотношението на заплащане на здравни вноски е 60:40 – 60% се внасят от работодателя, 40% – от този, който се осигурява. Предвидените разходи и трансфери са в размер на 4 350 003 000 лв., от които 4 116 396 200 лв. са за здравноосигурителни плащания.
С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на НЗОК.
Догодина се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, е 3% от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и възлиза на 127 105 300 лв. Със закона за бюджета на НЗОК се правят изменения и допълнения в основни за сектора закони – Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и други – общо двуцифрено число закони.
ПРОМЕНИТЕ
Промените са в следните направления:
1. Преминаване към НЗОК на администрирането на дейностите, осъществявани към настоящия момент от Фонда за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина т.е. фактическото им закриване.
2. Създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, която да осъществява регулиране и контрол на медицинските дейности. Реално това е една от големите промени, тъй като на едно място се съсредоточава много административна власт.
3. Отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности.
4. Регламентиране възможността лечебните заведения да създават и участват в системи за самооценка и рейтингови системи за оценка на качеството на осъществяваните от тях медицински и организационни дейности и за дейностите по финансово и административно управление. Предвижда се участието в системите да е доброволно, като лечебните заведения ще са длъжни да оповестят въведените системи и да поддържат актуална информация за тяхното функциониране в интернет с оглед информираност на пациентите и на другите заинтересовани лица.
5. Регламентиране създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система от Министерството на здравеопазването и на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от Националната експертна лекарска комисия.
6. Нормативно определяне на задължителна структура и съдържание на медицинските стандарти, които в срок до три месеца от обнародването на закона в Държавен вестник ще се изготвят за всички специалности.
7. Регламентиране съдържанието на Правилата за добра медицинска практика и Правилата за добра медицинска практика по здравни грижи.
8. Въвеждане на финансови правила за реализиране дейността на държавните и общински лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, като правилата за контрол ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
9. Създаване на експертни съвети по медицински специалности или отделни медицински дейности, които да подпомагат министъра на здравеопазването по специфични медицински въпроси.
10. Публикуване на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на информация за медико-статистически и финансови показатели на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет за всяко тримесечие, като медико-статистическите и финансови показатели ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с Националния статистически институт.
11. Въвеждане на изискване към лечебните заведения да оповестяват всички цени на медицинските дейности, по които работят и издаване на финансови документи на пациентите за проведеното лечение.
РАЗГОРЕЩЕНИ ДЕБАТИ
НЗОК има много по-голям опит относно трансплантациите, отколкото Фондът за лечение на деца в чужбина и не е проблем, че той ще бъде закрит.
Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев от трибуната на Народното събрание по време на гласуването на второ четене на бюджета на НЗОК, в който се предвижда закриване на Фонда за лечение на деца.
„Искам да уверя, че с това не се отменят съществуващи права на нашите деца като пациенти за лечение в чужбина, заяви Ананиев.
По думите на Ананиев в НЗОК ще се създаде специален отдел в дирекцията за европейски въпроси.
„За първи път бюджетът на НЗОК е с отрицателно салдо, защото за надсъбраните средства, които досега са били в бюджета и не са използвани, се дава възможност да бъдат ползвани за здравноосигурителни плащания.“
Това каза депутатът от ПГ на ГЕРБ и председател на здравна комисия д-р Даниела Дариткова.
От БСП се обявиха срещу някои от параметрите в бюджета.
„Против сме лимитите при изпълнение на медицинска дейност в извънболничната помощ”, заяви доц. Георги Йорданов от ПГ на БСП.
Той подчерта, че депутатите трябва ясно да кажат дали приемат лимитирането на дейността, когато те се нуждаят от медицинска помощ и отидат в извънболничната помощ.
„Няма данни колко средства се превеждат от държавата за здравно неосигурените, които са минали на лечение тази година. Това е публичен ресурс и той трябва да бъде ясен“, допълни народният представител Илиян Тимчев.
Той предложи да бъде създаден фонд за здравно неосигурените и да минава през НЗОК, за да се изсветли.
„С бюджета управляващите казват, че запазват статуквото. В програмата им се казва, че ще насочат усилия към извънболнична помощ и профилактика. Отново само се увеличават средствата за лекарства, а достъпността и качеството на медицинската помощ не се случва“, каза още Тимчев.
От левицата определиха бюджета за неправомерен.
Законът за бюджета е абсолютно неправомерен. В него се променят над 16 закона. Това каза депутатът от БСП Георги Михайлов и член на здравна комисия.
Лидерът на левицата Корнелия Нинова заяви, че ще сезира Конституционния съд заради множеството промени, които се прокарват чрез преходните и заключителните разпоредби в закона за бюджета на НЗОК.
Изявлението й предизвика отговора на председателя на здравната комисия в НС Даниела Дариткова, която обвини червените, че се опитват да стопират реформите в здравната система.
РЕАКЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ
Само преди дни пък Българският лекарски съюз излезе с остра декларация, която дойде в резултат на неспазени договорености по проектозакона за бюджета от страна на държавата, които първоначално са били приети.
От съсловната организация посочиха, че с недоумение са установили, че един от основополагащите текстове, а именно елиминиране възможността за прехвърляне на суми от параграф в параграф, така че гласуваните веднъж средства по пера да бъдат използвани само и единствено за обезпечаване дейността по направление, липсва в утвърдения от партньорите вариант.
 за 2019 г.){kind=link}