Под „присъстващи“ при явно гласуване ще се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума. Това единодушно подкрепиха депутатите при окончателните текстове в правилника, по който ще работи новия 48-ми парламент.
Предложението бе подкрепено от единодушно от 200 народни представители въпреки оспорването на ДПС, които настояха в правилника да се запише само текста, че под присъстващи при тайно и явно гласуване да се разбира участвалите в гласуването депутати.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се позова на чл. 81, ал. 1 и 2 от Конституцията, което на практика означава, че всички актове се приемат с минимум 121 гласа „за“.
„При 120 гласували, дори и всички да са гласували „за“, решението не би трябвало да е прието“, посочи той.
Зам.-председателят на НС от БСП Кристиан Вигенин защити предложението на левицата, свързано с регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума. Вигенин се позова на тълкувание, че народният представител може, освен да гласува, но и да не участва в гласуването, въпреки че присъства.
„Защото това означава, че се приема, че са регистрирани поне 121 народни представители и от тях дори само 61 да гласуват „за“, всички останали да не участват в гласуването, при тази дефиниция, която даваме се приема, че решението може да бъде взето“.
Мнозинството не възприе искането на „Възраждане“ кворумът да бъде проверяван неведнъж по искане на председателя и ПГ в рамките на едно заседание, а три пъти.
Постоянните комисии откриват заседанията си и приемат актове, когато присъстват повече от половината им членове. Ако след обявеното начало кворумът не е налице, комисията може да заседава, но не могат да се гласуват актове – провеждат се само контрол, изслушвания и обсъждания.
Не бе прието предложението на „БСП за България“ да отпадне изричното изискване депутатите да получават възнагражденията си само по банков път.
Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушване, вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на пет минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса общо към всички изслушвани лица, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос като всеки въпрос е в рамките на две минути.
Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси, прие парламентът.
Въпросите за парламентарен контрол се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят, записаха депутатите.
Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.
Припомняме, че днес Народното събрание проведе извънредно заседание, за да гласува окончателно новия правилник на 48-я парламент.
Още вътрешнополитически новини – четете тук