На пленарното заседание днес депутатите ще подложат на гласуване предложението за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция на страната. Точката е предвидена като първа в дневния ред, а под проекторешението стоят подписите на 127 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ВОЛЯ и нечленуващи в парламентарни групи.
За да бъде прието решението обаче, то трябва да бъде подкрепено в зала със 160 гласа, което е две трети от всички народни представители. След заявената твърда позиция от страна на „БСП за България“ и ДПС, които имат общо 95 народни представители, че няма да подкрепят мнозинството в идеята му да промени основния закон на страната, парламентарната математика показва, че тези гласове няма как да бъдат събрани.
Предложението за нова Конституция дойде от премиера Бойко Борисов през месец август, когато София и големите градове на страната бяха огласени от шумни антиправителствени протести, а той го лансира с аргумента, че е необходим „рестарт на политическия живот“ в страната. С него обаче управляващите си спечелиха и упрека на опозицията, че единствената им цел е да си купят политическо време до края на мандата си.
Управляващите от ГЕРБ изготвиха проект, в чието писане стана ясно, че е участвал и правосъдния министър Данаил Кирилов, който малко след това подаде оставка. След редица критики обаче той беше променен, а подкрепен с подписите на депутати от ВОЛЯ по-късно и входиран в деловодството на парламента.
Мнозинството създаде и специална комисия, оглавявана от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състави ѝ обаче влязоха единствено депутати от нейната група, от „Обединени патриоти“, от партията на Веселин Марешки и един независим – Спас Панчев.
Временна комисия трябваше да даде становище по проекта, консултирайки се с именити юристи от академичните среди, но за двумесечния си срок на работа проведе едно единствено заседание, в което прие само правилата си за работа.
В понеделник бе оповестено и становището на Венецианската комисия за проекта на нова Конституция, в частта за Съдебната власт. В него комисията към Съвета на Европа изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане. Според Венецианската комисия намаляване на броя на народните представители в Народното събрание от 240 на 120 изглежда произволно, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система.
Комисията очаква също така създаване на възможност за независимо разследване на главния прокурор от някой, който не му е подчинен, както и за съдебен надзор над постановленията за отказ от разследване или за предявяване на обвинение.
