България премина нов етап на своята интеграция в ЕС след заседанието на Еврогрупата в четвъртък, когато страната ни направи крачка напред към присъединяването в еврозоната. В анализ на Десислава Николова от Института за пазарна икономика пише, че влизането на България в Банковия съюз и „чакалнята на еврозоната” ще отнеме около година.
„Преговорите до това положително решение не бяха никак леки, поне доколкото можеше да се съди от подхвърлените фрази и недомлъвки от премиера Борисов, министъра на финансите Горанов и председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Предвид това, че формални критерии и процедура за присъединяване към ERM II няма, то преговорите са непублични и в полето на тайната дипломация на най-високо ниво”, пише Николова.
Тя припомня, че за да се присъединим към банковия съюз поемаме редица ангажименти.
„Между другото, никоя друга страна-кандидат за членство в еврозоната до момента не е поемала ангажимент за изпълнение на предварителни условия за членство в ERM II, каквото България прави с това писмо и с неговото официализиране. Трябва да се отбележи, обаче, че от времето на последните кандидатури за приемане на еврото (2004-2005 г.), ситуацията в еврозоната и цялостната ѝ архитектура се промениха значително, най-вече заради ефектите от кризата от 2008-2009 г. През 2004-2005 г. в еврозоната нямаше банков съюз, а в момента той вече функционира с два от трите си стълба – общ надзор над банките от страна на ЕЦБ и общ механизъм за преструктуриране (на проблемни банки). Очевидно тези промени в самата еврозона, както и институционалните слабости на България, са наложили този нов, много по-внимателен подход към допускане в чакалнята на еврозоната”, допълва в анализа си Николова.
Според нея договарянето на тези предварителни условия (известни също и като „пътна карта”) де факто цели да отговори на притесненията на тези страни членки на еврозоната, които имаха най-силни резерви към приемането на България.
„Не е тайна, че основните притеснения бяха и остават по линия на надзора над банковия сектор в страната. В един момент от преговорите това доведе и до поставянето на предварително условие към България за присъединяване към банковия съюз преди приемане в чакалнята на еврозоната. България до последно се противеше на това условие и заявяваше готовност да започне процес на присъединяване към банковия съюз веднага след като бъде допусната в чакалнята. В крайна сметка компромисното решение явно е било двата процеса да бъдат обвързани и присъединяването към банковия съюз и чакалнята да се случи едновременно – тогава и само тогава, когато България е готова за банковия съюз”, твърди експертът.
България пое следните ангажименти:
- Засилване на банковия надзор
- Засилване на надзора над небанковия финансов сектор – пенсионни фондове и застрахователи – чрез няколко конкретни мерки (редовно докладване по план за действие, приемане на нови насоки за оценка на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система, съобразена с риска);
- Адресиране на слабостите в процедурата по несъстоятелност, включително и в съдебната ѝ фаза;
- Засилване на правната рамка срещу прането на пари в унисон с последните европейски директиви в тази насока;
- Подобряване на управлението на държавните предприятия
„Любопитно е, че в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата присъства и още нещо, което не се вижда в писмото от Министерство на финансите и БНБ. Това е изричното споменаване на Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието, чрез който ЕК продължава да наблюдава България. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършва със следното: „Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”. Изглежда няма да се разминем и без по-дълбоки и убедителни промени в съдебната власт от тези, които до момента виждаме”, отбелязва Десислва Николова.
Според нея споменатото, че при влизането в ERM II страната ще поеме и нови ангажименти, означава, че списъкът тепърва ще се актуализира.
„В следващата около година българските власти ще трябва да свършат много. Отдавна страната не е имала такава висока цел, за която трябва да провежда сериозни реформи. Последната такава „котва” беше членството в ЕС, но оттогава външен натиск за по-дълбоки институционални промени не е имало. Ето че сега страната има златна възможност да си „оправи двора” или поне да започне да го прави, която в никакъв случай не трябва да се изпуска”, казва Николова.
По думите й крайният срок още не е ясен.
„Едната година е пожелателна и това означава, че накрая на нея страната или ще се успее да убеди своите европейски партньори в готовността си, или ще бъде изхвърлена от центробежните сили в периферията на съюза. Своеобразен краен срок за изпълнението на всички условия и положително решение е изтичането на мандата на Европейската комисия следващата година (на 31 октомври) и избора на нова такава, както и изтичането на мандата на Марио Драги също в края на октомври 2019 г”, пише Николова.
В заключение тя казва, че „топката е в нашия двор – дали ще вкараме гол или ще изпаднем от първенството зависи само от нас”.
