Времето лети много бързо, светът се променя, технологиите стават все по-модерни, а децата по-напредничави.
Децата, които пораснаха в края на миналото хилядолетие обаче имаха толкова много интересни забавления.
Ето кои са нещата, които децата от 90-те никога няма да забравят, а днешните деца никога няма да видят.
ТАМАГОЧИ:
Всички деца имаха или искаха да имат тамагочи, защото никой нямаше телефон или компютър. Играчката представлява малко яйце, в което има дребно електронно животинче, за което трябва да се грижиш, когато е гладно, жадно, скучно или му се спи. След като през 1996 г., тамагочи се появи в Япония и „заля“ света, сега отново прави заявка за това, но с нова версия. Модерни компании разработват няколко версии на електронния домашен любимец. Някои модели дори могат да изпращат текстови съобщения.
До 2000 г. от машинката с форма на яйце са продадени 76 млн. броя.
През 2011 г., тамагочи навърши 15 г. и тогава пусна на пазара специална юбилейна играчка.
ВИДЕОКАСЕТИ ПОД НАЕМ
Всички сме наемали касета от близката видеотека. С нетърпение чакахме да излезе някои нов филм, събирахме всичките си приятели и прекарвахме така следобедите.
За съжаление миналата година последният останал производител на видеокасетофони и касети VHS обяви, че спира производство заради слабото търсене.
АУДИОКАСЕТКА
Децата на новото хилядолетие никога няма да разберат какво е общото между молива и касетката (не е ясно дали някой знае какво е касетка).
За децата на 90-те обаче беше нещо обичайно да прекарваме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.
ИГРИТЕ ПРЕД БЛОКА
Децата на 90-те никога няма да забравят игрите до късно пред блока, а още по-малко и „бойният” повик на родителите, щом стане време да се прибираш. Следваше негодувание от типа на: „Само още 5 минути”, които се превръщаха в часове.
КРИЕНИЦА, ЖМИЧКА, ЖУМЕНКА, ЖОМЕНИЦА
Както и да я наричате, играта е все една и съща. За по-младите ще обясним – един брои, а останалите се крият, обикновено под коли, на дърво, във входа.
Едва ли има дете, играло през 90-те години, което да не обожава тази игра.
ТЕТРИС
По-модерният брат на тамагочито е тетриса. Без значение дали ще редим блокчета или ще движим змия, прекарвахме часове, забили нос в тетриса, докато брат ни или сестра ни не ни го измъкне от ръцете, за да се насладят и те на своите минути тетрис.
Поставяхме рекорди, съревновавахме се с приятелчета и превръщахме една игра в центъра на събитията в детския ни свят.
МИРИШЕЩИ КАРТИНКИ
Ето това беше наистина една от най-големите мании на децата на 90-те. Разменяхме си миришещи картинки, които пазехме като своето най-голямо богатство, с което се перчехме пред другарчетата си.
Колкото по-голяма колекция имаш с по-редки миришещи картинки, толкова повече си търсен от децата и в някаква степен на теб се гледаше като на авторитет.
Можете да си представите тъгата на цяло поколение деца на 90-те, когато тръгна слух, че миризмата на картинките е вредна, и цели колекции заминаха към коша.
ДЪВКИ ТУРБО И ВАФЛИ КУКУ-РУКО
Любимата храна на децата през 90-те години. Сигурни сме, че почти всеки може да запее песничката: „Вафла Куку-руку, пълна с течен шоколад”.
Стикерите, които вървяха с вафлата, също се превърнаха в мания за децата на 90-те, които ги събираха и лепяха по албуми, като най-голямата трагедия беше да ти липсват 1-2 картинки, за да запълниш колекцията си.
АНИМАЦИИТЕ
Следобедните часове прекарвахме в гледане на анимационни филмчета.
„Лабораторията на Декстър” е един от най-успешните анимационни сериали за всички времена и това определено е заслужено. Епизодите бяха вълнуващи и много забавни, а Малкият Декстър определено ни караше и ние да си мечтаем да имаме своя собствена тайна лаборатория, а Диди…няма да я коментираме.
„Семейство Адамс” е част от поп културата много десетилетия наред, но анимационният сериал от 90-те беше наистина впечатляващ. Макар и да има само 2 сезона, всеки епизод е вълнуващ, а освен любимото ни семейство, са въведени и някои много интересни второстепенни персонажи.
„Джони Браво” беше един от първите персонажи, който ни научи, че можем едновременно да мразим някого и да го харесваме изключително много. Самовлюбеният Джони ни забавляваше изключително с всяка своя реплика, но винаги го съжалявахме, когато не можеше да се добере до момичето, по което си падаше.
И още много.
Децата на 90-те години никога няма да забравим любимите си мигове.
Скоро и втора част! А, за да сте сигурни, че няма да я изпуснете просто харесайте страницата ни във фейсбук – Дебати
