В понеделник Черна гора стана пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Много хора в страната и извън нея обаче са против тази стъпка, коментира Deutsche Welle.
Черна гора на 5 юни официално стана 29-ти член на НАТО. Решението за влизане в Алианса, утвърдено от парламента на страната в края на април, бе прието трудно от депутатите: гласуването бе предшествано от продължителна политическа борба между поддръжници и противници на тази стъпка. На заключителното заседание присъстваха малко над половината от народните представители, в това време опозицията провеждаше протестна акция в сградата на парламента.
Черна гора и НАТО
Разделен е не само парламентът. По данни от социологически проучвания, сред жителите на страната противниците на влизането ѝ в НАТО са дори малко-повече, отколкото поддръжниците. Въпреки това министър-председателят Душко Маркович обяви приемането за „историческо решение“. „НАТО, както и Европейският съюз, са гаранти на мира и стабилността, както и на основното икономическо и обществено процъфтяване“, заяви той в деня на гласуването.
На неотдавна среща на върха на Алианса в Брюксел, в която Черна гора за първи път взе участие с правата на страните-членки на НАТО, дори и това да не стана толкова официално, черногорският премиер се оказа в центъра на вниманието на медиите по съвсем друга причина.
По време на огледа на новата сграда на централата на Алианса президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп избута Душко Маркович настрана, за да заеме място на първия ред на събралите се за снимка политици. Видеозаписът на инцидента предизвика широк отзвук в социалните мрежи. Брюкселският епизод не остана незабелязан и в Москва. Председателят на комисията към Съвета на федерацията по информационна политика Алексей Пушков заяви, че Тръмп се прояви „не много елегантно“. „Но той така единствено ясно ѝ показа (на Черна гора – б.р.) реалното място в Алианса“, добави Пушков.
Реакцията на Москва на влизането на Черна гора в НАТО
Другите руски политици също не скриват недоволството си от това, че Черна гора – традиционен съюзник на Сърбия и Руската федерация – открито застана на страната на САЩ и техните партньори.
Стъпката е още по-значителна, тъй като през 1999 г. Алиансът извърши масирани бомбардировки в разпадналата се Югославия, в която тогава влизаха Сърбия и Черна гора. След обявяването на независимост през 2006 г. обаче страната-джудже с население от 625 хил. души пое курс към влизане в западния отбранителен съюз, а през 2014 г. се присъедини към санкциите на ЕС срещу Кремъл.
На този фон отношенията между Москва и Подгорица сериозно се влошиха. В края на април руското Министерство на външните работи прехвърли на депутатите от черногорския парламент, гласували за присъединяването на държавата към НАТО, отговорността за последиците от „реализацията на плановете на външните сили, стремящи се да задълбочат съществуващите в Европа и на Балканите разделителни линии, да забият клин в основаните на дълбоки исторически традиции приятелски отношения на черногорците със сърбите и руснаците“.
Черна гора не е приоритет за Москва?
От Кремъл обаче не бяха готови да отделят значителни ресурси за това да изведат Черна гора от зоната на влияние на САЩ, смята заместник главният редактор на интернет изданието на Център „Карнеги“ Москва – Максим Саморуков.
„Черна гора е разположена далеч от руските граници, поради което това, дали тя ще влезе в Алианса или не, по никакъв начин няма да повлияе на ситуацията в Русия в областта на сигурността“, заяви Саморуков.
Черна гора разполага с неголяма армия с численост около две хиляди души. Стратегическо значение за Русия може да представляват вратите на тази страна, разположени на крайбрежието на Адриатическо море. Въпреки това към дадения момент приоритет за Москва представляват съседните региони – Централна Азия, Крим и Кавказ, смята той.
Държавен преврат по поръчка на Кремъл?
Властите на Черна гора обаче не са напълно уверени, че от Кремъл са безразлични към съдбата на страната. През есента на 2016 г. прокуратурата в Подгорица обяви, че е предотвратила опит за държавен преврат и покушение срещу тогавашния премиер Мило Джуканович. По данни от правоохранителните органи, в групата от заговорници, освен сръбски националисти, са били и двама агенти на руското разузнаване. От Москва официално отрекоха каквото и да било участие в организирането на пуча.
Максим Саморуков смята, че за толкова сериозен заговор Подгорица е реагирала на инцидента прекалено спокойно. Властите на Черна гора не започнаха да затварят граници и не засилиха контрола по отношение на руски граждани, които, както и преди, могат да бъдат в страната без виза. Освен това заговорниците са действали много непрофесионално, затова е „трудно да бъде предположено, че Русия е взела сериозно участие в организацията на преврата“.
Черна гора премина точка, след която връщане няма
След влизането в НАТО Черна гора ще може по-ефективно да се противопоставя на външен натиск, предполага ръководителят на Черногорския център за наблюдение и изследвания Златко Вуйович. По неговите думи, Сърбия дълго време е опитвала да оказва влияние на политиката на съседните страни чрез политически партии, медии и неправителствени организации.
След като Черна гора стана пълноправен член на НАТО, „влиянието на Сърбия рязко ще се понижи и ще продължи да намалява“ предполага Вуйович. По неговото мнение, ще намалее и влиянието на Русия – включително и защото членовете на Алианса си обменят разузнавателни данни.
Въпреки факта, че половината от гражданите са против влизане на страната в НАТО, отбелязва Вуйович, „Черна гора премина Рубикон (река, известна в историята предимно с израза „alea iacta est“ – букв. „зарът е хвърлен“, което значи да вземеш решение от което няма връщане назад) и определи с кого ще бъде – Изток или Запада“.
„Може да се каже, че тя авансово бе пусната по пътя към западния отбранителен съюз. За ръст на прозападните настроения в страната трябва още много време“, обобщава експертът.
