Димитър Атанасов е новият директор на драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград. Родом е от Смолян. Дипломиран магистър е по специалността „Артмениджмънт“ от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф.Асен Диамандиев“, гр.Пловдив. По професия е актьор. Дълги години е част от екипа на ДКТ „Иван Димов“, гр.Хасково. Значим опит като преподавател по „Актьорство за драматичен театър“ Атанасов има в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Професионалната гимназия за сценични и екранни изкуства“ в Пловдив.
Вие сте третият човек от класа на Леонард Капон, който става директор на театър. Първият беше Стелиян Николов, който оглави хасковския театър, след това директор на пловдивския куклен театър стана Петър Влайков. Сега вие сте начело на димитровградския. Има ли някаква зависимост в това?
Зависимостта е, че и тримата сме завършили „Артмениджмънт“ в Пловдивския университет. Доста хора от класа ни по актьорско завършиха и тази специалност и сега работят в тази сфера. Може би опитът на останалите двама и наблюденията върху тяхната работа са ми помогнали да добия самочувствие, че и аз мога да се справя с това.
Учили сте заедно и се предполага, че сте в добри отношения. От това следва да си помагате и като директори, което би било добре за българския театър като цяло.
В интерес на истината тенденцията директорите да не се разбират помежду си я има. Надявам се ние да сме добрият пример. Мисля, че театрите трябва да си помагат един на друг, особено в ситуация като днешната. И в хасковския и в пловдивския куклен театър има доста добри практики, които ще се опитам да приложа и в димитровградския.
Вие сте представител на новото поколение директори. Като такъв какви грешки в предишното управление на тези структури може да откроите?
Не искам да бъда съдник и да казвам какво не е било направено както трябва. Ще ми се да подходя положително към ситуацията и управлението на Общински театър „Апостол Карамитев“. Вярвам, че създавайки приятна работна среда, нещата ще тръгнат в правилна посока. Самият аз не се оприличавам като „ново поколение директор“. За мен е важно да се работи в посока стойностна продукция. Искам да бъдат удовлетворени както зрителите, така и служителите и актьорите. Ще търся перфектния баланс. Може и такъв да няма. Може да е борба с вятърни мелници, но само времето ще покаже.
В театралния сектор има съществени проблеми. Един от тях е фактът, че на година от висшите учебни заведения излизат повече от 100 професионални актьори. За тях няма достатъчно места с театрите, а и условията, които повечето от тях предлагат не са особено примамливи? Как смятате да привлечете и задържите млади и талантливи актьори в димитровградския театър?
Забелязал съм този проблем. Има много актьори, сценографи, композитори и др., на които не им се дава шанс. Ще се опитвам да направя сцената на ръководения от мен театър място, в което всички творци творци да имат поле за изява. В момента сградата е в ремонт и след като той приключи театърът ще бъде прекрасно и модерно място, подходящо за хората, които искат да изразят себе си. Очаква се той да приключи юни следващата година, но може и да се забави. Искам да дам възможност на актьорите да правят това, за което са учили – да играят. Ще се пътува на фестивали в и извън страната. Другият важен фактор е заплащането, но за нея все още не мога да кажа. Ясно е, че всички сме зависими от заплатата си.
Имате ли вече идея с кои режисьори ще работите за в бъдеще и как ще съставите актьорската трупа?
Създаването на трупа ще е дълъг и труден процес. Искам да се създаде разпознаваема такава. Говорил съм с няколко млади режисьора и актьори за евентуални проекти в бъдеще. С единият от режисьорите сметнахме, че най-добрият вариант за сформирането на трупа ще е кастингът. Надявам се да подберем правилните хора за правилните представления.
Какъв е статута на театър „Апостол Карамитев“ към момента? Дълго време нищо не се чуваше за него.
В момента театъра е просто сцена, на която гостуват чужди постановки. Няма собствена трупа. Искам този статут да се промени. Да има своя трупа и представления. Да бъде разпознаваем. И когато отидете на театър да си кажете: „Да, това представление е на димитровградския театър“. За смяната на статута има механизъм. Трябва да заявя такова искане, което да се одобри на Общински съвет. Процедурата е такава, защото театъра е общински.
Дълги години сте бил актьор в трупата на хасковския театър. Ще продължите ли да бъдете такъв или се потапяте изцяло в новото си амплоа?
Имам още представления, които доигравам там. Ако ме поканят да участвам в някое представление, ще приема с радост. Все пак дадох единадесет години от живота си там.
Свързва ли ви някакъв сантимент с Димитровград?
Главно сцената. Аз също съм гостувал на нея. В самият театър тук има някаква магия. Градът има млад дух и това ме привлича.
„За“ или „против“ зелените сертификати и как смятате да привлечете повече публика, при ниското ниво на ваксинация у нас?
Самият аз съм ваксиниран и притежавам зелен сертификат. Не искам да налагам мнението си и да казвам кои трябва или нетрябва да се ваксинира. Все пак човек, които иска да дойде и да гледа представление, той ще го направи. Може да си направи бърз тест преди спектакъла. Много станаха остри репликите между хората, които са избрали да се имунизират и тези, които не са. Забравяме човечността и това започва да ни яде отвътре. Като че ли е наложително постоянно да сме в конфликт с някого и постоянно да се оборваме. Много важно е се опитаме да гледаме по-положително и да сме по-човечни.
