След изказването на смятаният за „баща“ на българския Валутен борд Стивън Ханке, че България няма нужда да влиза в еврозоната, последва и знаково изявление от страна на премиера Борисов, който поясни, че кандидатстването за еврото няма да стане без консенсус. Това бе изтълкувано като отстъпление от досегашната твърда позиция за стремеж към членство в Еврозоната. По този въпрос, както и за да се изясни защо г-н Ханке атакува така яростно още далечното като перспектива членство на България в еврозоната, „Дебати.бг“ потърси мнението на политолога от изследователския център „Тренд“ Димитър Ганев.
Стивън Ханке е отявлен критик на еврото и еврозоната и е логично да не одобрява присъединяването на страната към общата европейска валута, особено когато Валутният борд работи добре. Самото „бащинство“ на Ханке обаче не е съвсем коректно заявено, смята Ганев /становище, споделяно и от други експерти – бел. ред./. Що се отнася до премиера, отстъплението за успокояване на страстите е негов стил на управление и не е прецедент. Ганев посочи и неоснователността на основното опасение на хората от влизането в еврозоната:
„В началото за Ханке. Той е титулувал себе си (не съвсем коректно, според мен, защото познавам историческия процес тогава) като баща на Валутния борд.
Валутният борд е работещ механизъм в страната и ни е прекарал през тези 20 години, и то доста успешно. Стив Ханке е критик на еврото и еврозоната. И като „баща” на валутния борд той казва: „имате работещ механизъм, защо отивате там”. Това е логиката. Колкото до даване назад от страна на Борисов, то се дължи на възникналия дебат. Грешка направиха в бюджетната комисия в парламента. Тези поправки на г-жа Стоянова бяха внесени в последния момент, без обществено обсъждане и прочее. Това беше грешка и остави впечатление у хората, че нещо се крие и ще има едва ли не промяна на курса лев-евро, от което много хора биха пострадали, например. Такова нещо няма да има. Ясно е, че ще се влезе при този курс в еврозоната.
Ние обаче имахме възможността да тестваме тези въпроси за друга организация. Доминиращото мнение е, че българите не искат да приемат еврото. Причината е много просто. Те смятат, че цените ще се повишат. Много е трудно да се обясни, че това няма да стане, въпреки че имаме опита на други държави, които са приели еврото и инфлацията не се е повишила. Въпреки това, има такива страхове.
Според мен, Борисов, в традиционния си стил – когато има обществено напрежение в някои ресор, дава заден, докато не се успокоят страстите. Аз лично съм привърженик на членството на България в еврозоната.“
Ганев предупреди, че членството е важно не само в икономически план, а и защото „в рамките на Европейския съюз, най-мощните интеграционни процеси ще започнат през следващите години и ще се провеждат в рамките на еврозоната“.
По думите му Европа ще се развива на две скорости и ако България остане извън еврозоната, ще бъде на втората скорост.
„В случая ми се струва, че за нас като страна е по-добре да бъдем в първата, а не във втората скорост.“
Опасенията, че идеята за Европа на две скорости ще се превърне не само в реалност, но и в целенасочена политика, датират още отпреди година, когато в свое програмно изказване френският президент Еманюел Макрон, считан за най-влиятелния западноевропейски лидер след края на „ерата Меркел“, очерта бъдеще, в което вижда вътрешен и периферен кръг от страни членки на ЕС. Страните от вътрешния кръг дисциплинирано ще споделят общи политически приоритети и правила, ще спазват върховентството на закона и финансова дисциплина. Без съмнение членството в еврозоната и Шенген ще бъдат силни аргументи за присъединяване към държавите от това ядро на обновения ЕС, което ще олицетворява и „първата скорост“ на развитие.
