Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“. Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. Докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет . Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“
Господин Ганев, взе ли парламентът мъдро решение за помощта спрямо Украйна? Вие виждате ли разцепление в коалицията?
Целта през цялото време беше „и вълкът сит, и агнето цяло”, а именно хем да се отговори на натиска, който получаваха „Продължаваме промяната” и „Демократична България” от техните симпатизанти за доставяне на оръжие на Украйна, хем да се удовлетвори БСП, за които това беше червена линия. Решението, което днес се взе, беше с цел да се запази коалицията цяла и в интерес на истината като че ли беше постигната.
В този смисъл през май месец имахме два огромни трапа пред управляващата коалиция и все още имаме – единият беше военно-техническата помощ, а другият беше Северна Македония. В случая първият е преминат и сме в очакване на втория, който ще дойде в рамките на последните десет дни на май.
Ще се размине ли опасността от турбуленция в правителството и готови ли са ДПС и ГЕРБ да управляват заедно, като опозиция и алтернатива на сегашното мнозинство?
Турбуленцията е перманентна от началото на този мандат. Тоест да говорим, че това евентуално може да вземе някакъв друг ход и отношенията да се оправят и всичко да тръгне по цветя и рози, това няма как да се случи. Колкото и да е дълго това управление, то ще продължава по този начин, защото самата конструкция и коалиционната форма са много сложни и не виждам вариант, в който ще има подобряване или по-висока точка на отношенията от тази, която е в момента.
Това далеч не означава, че правителството ще падне утре, след две седмици или след един месец. Това никой не може да го предвиди. Има обаче една точка на пречупване, която със сигурност ще бъде най-критичният момент. Когато доверието и обществената подкрепа към този кабинет се изчерпат, какъвто тренд е тръгнал през последните няколко месеца – на ерозия в обществената подкрепа, това ще бъде повратен момент, в който някой от коалиционните партньори ще си каже „ами за нас е по-изгодно да излезем от коалицията и да съборим този вече непопулярен кабинет, отколкото да стоим в него. Това ще е най-критичният момент за коалицията, а не толкова определено гласуване тип „военно-техническа помощ”.
Колкото до алтернативите, ние по никакъв начин не можем да кажем как би могла да изглежда следваща управленска конфигурация по простата причина, че ние въобще не знаем кои партии ще влязат в следващото Народноо събрание. Имаме нови политически субекти или поне заявки за такива. Единственото, което изглежда сигурно от днешна гледна точка, е, че следващото Народно събрание, каквото и да е то, когато и да е то, ще бъде фрагментирано по абсолютно същия начин. Вероятно ще има доста политически субекти, които ще имат представителство, от днешна гледна точка изглежда вероятно в това НС да има между 6 и 8 политически субекта. Това означава, че следващата коалиционна формула отново ще бъде трудна, между няколко субекта, без да имаме отявлен лидер. Поне така изглежда засега.
Под отявлен лидер имам предвид така, както имахме през последните 30 години с малки изключения. Като че ли постепенно израстваме като общество и се разделяме с този „месиански” модел, този модел на спасителя и влизаме в една западноевропейска практика на фрагментирани парламенти, с представителство на множество формации, тежки коалиции и прочие. Не виждам нов „спасител“ на хоризонта, който да може да грабне вниманието и доверието на мнозинството български граждани.
Въпросът по-скоро беше дали има възможност ГЕРБ и ДПС да сформират ново мнозинство с някоя от другите партии в рамките на този парламент?
Това ми се струва малко вероятно. Преди ареста на Борисов за мен най-реалистичният сценарий беше някакъв нов кабинет, нова конфигурация, дори и с „Продължаваме промяната” и ГЕРБ в рамките на това Народно събрание. След ареста обаче ГЕРБ припознава „Продължаваме промяната” като най-големия си опонент, какъвто беше Радев преди това. В момента ГЕРБ не биха могли да обяснят и пред симпатизантите си една такава коалиция с „Продължаваме промяната”.
Така изключваме евентуална коалиция с „Продължаваме промяната”. Представете си тогава каква друга коалиция би могло да има в това Народно събрание. Математически бихме могли да го наредим. Примерно БСП, ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“. Математиката излиза, но това е политическо самоубийство, тъй като е изключително непопулярна коалиция, без да се минава през избори. Ако може да има някакъв кабинет в рамките на този парламент, макар и малко вероятно, то би бил между същите четири формации, но с друг премиер.
Вариант, за който се говори през последната седмица – да се смени премиерът Кирил Петков с Асен Василев. Само че това е много тежка конституционна процедура. Трябва да се върне мандатът, президентът да го даде пак на „Продължаваме промяната”, защото оставка на министър-председател означава оставка на целия кабинет. Това вероятно ще възбуди нови искания у някои от коалиционните партньори за предоговаряне на ресорите и може да се създаде голям хаос в системата. Така че на мен ми се струва по-скоро малко вероятно, ако се разпадне това мнозинство, да имаме нов кабинет в рамките на този парламент. По-скоро ми се струва вероятно да се отиде към предсрочни парламентарни избори.
Вчера у нас имаше два протеста – в защита на Украйна и в защита на Русия. Какви са нагласите на българското общество спрямо войната?
Картината преди войната беше следната – България беше разделена на три относително равни части като обществени групи. Първата бяха така наречените русофили, които харесват Русия, които гледат повече на изток, имат сантимент към едно отминало време. Втората група гледа строго на запад и няма такова положително отношение спрямо Русия. Имаше и група по средата, отново около една трета, която казва, че безусловно България е член на ЕС и НАТО, но имат положително отношение към Русия.
След войната тези, които бяха по средата, започнаха да ерозират и положителното им отношение към Русия спадна съществено. От тук нататък въпросът е конюнктурно ли е това в рамките на войната, ще се възстанови ли това след войната или е трайно явление. Трудно ми е да отговоря на това, но мога да кажа една тенденция, която ми се струва сигурна. Русия вече трудно намира твърди симпатизанти сред младите поколения. Те гледат категорично на запад, категорично към ЕС и НАТО и много малко Русия се появява там. В този смисъл в дългосрочен план перспективата е тази.
Относно другия „трап“, както го нарекохте Вие – вдигане на ветото за присъединяване на Северна Македония към ЕС – какво е отношението на българите? Искат ли РСМ да започне преговори с ЕС или са по-скоро равнодушни?
Имат и между другото е публикувано и от нас, и от други колеги. В публичното пространство има данни в тази насока – около 70 и няколко процента са българите, които подкрепят настоящата позиция на България – налагането на вето. Твърде малко са тези, които са на обратното мнение и тук притесненията на властта би трябвало да са свързани с това, че ако Северна Македония не направи някакви отстъпки, били те и със символичен характер, това би могло да бъде много тежък шамар за правителството и би предизвикало спад в подкрепата за кабинета. Това би било автогол. Със сигурност темата със Северна Македония би могла да има взривяващ ефект за коалицията. Най-малкото и защото „Има такъв народ” и БСП са поставили червена линия по този въпрос. Тоест тук не виждам възможност правителството да оцелее, ако вдигне ветото, без Скопие да е направило отстъпки
