Министерството на образованието и науката ще предложи на Министерския съвет да бъде облекчена процедурата за признаване на дипломите на студенти, завършили в страни по Лисабонската конвенция. Ще отпадне изискването за легализация и полагане на апостил. Промените ще бъдат направени в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища и са с цел намаляване на административната тежест за гражданите.
Към момента на приемането на Наредбата през 2000 г. легализацията и заверката с апостил са били единствените възможни начини за удостоверяване на истинността на образователните документи, издадени от друга държава, поради което съвсем естествено е заложено изискването в процедурата по признаване на придобито в чужбина висше образование тези документи да се представят легализирани или с апостил и преведени от заклет преводач.
С развитието на информационното общество стават налични обаче все повече официални бази данни, където компетентните органи по признаване могат директно да проверят автентичността на даден образователен документ – официални регистри, бази данни на институции за висше образование, развитие на мрежата от Националните информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и др.
Като първа крачка от процеса на облекчаване на гражданите в процедурата по признаване на придобито в чужбина висше образование през 2016 г. бе премахнато изискването за легализация или полагане на апостил върху документите, издадени от образователни институции в страни членки на Европейския съюз.
Това изменение бе приветствано в обществото, но все още поставяше в неравнопоставено положение всички останали държави, ратифицирали Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (т. нар. Лисабонска конвенция). За тези държави от европейския регион наред със САЩ, Канада, Израел, Австралия и Нова Зеландия все още се искаше легализация.
От гледна точка на академичното признаване обаче водеща роля има Лисабонската конвенция, а не Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове (т. нар. Хагска конвенция).
Международноправният нормативен акт на академичното признаване е Лисабонската конвенция, която е ратифицирана и имплементирана в националното законодателство на над 50 държави от европейския регион, САЩ, Канада, Израел, Австралия и Нова Зеландия. България е ратифицирала конвенцията и я е въвела в националното си законодателство с Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Тъй като всички страни по Лисабонската конвенция в голяма степен са унифицирали съдържанието на образователните си документи за завършено висше образование, имат ефективно действаща мрежа от Национални информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC и поддържат публично достъпни официални бази данни или регистри за националните системи и институции за висше образование, съвсем оправдано е отпадането на изискването за легализация на документите за придобито висше образование, издадено от университети в държавите страни по Лисабонската конвенция.
Предвидените промени в Наредбата са поредната крачка съм облекчаване на административните процедури и режими за гражданите и намаляване на административните тежести при тяхната академична и трудова мобилност.
