Днес отбелязваме Световният ден на динята. Празникът се отбелязва най-вече в Съединените американски щати. Там ежегодно се правят различни състезания, като сред най-популярните са замерване с дини и надплюване със семки.
Над 1200 са разновидностите на сочния плод, които се отглеждат в над 96 държави по света. Според книгата на рекордите на Гинес най-голямата диня е огледана от американеца Крис Кент от Тенеси през 2013 г. Тя е тежала близо 159 килограма.
Около 92% от масата на динята е вода – това е най-високият процент сред плодовете, заради което тя може да утоли не само глад, но и жажда.
В различните райони в България динята се нарича още карпуз, любеница или бостан. Според възприетата класификация на земеделските култури тя е плодов зеленчук.
Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност.
Смята се, че динята произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м дълбочина и 3 м диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени.
Прясната диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки.
Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.
Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.
В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
