Днес се навършват 134 години от победата на българската армия над сърбите при Сливница. Тази победа подпечатва акта на Съединението на северна и южна България на 6 септември 1885 г.
Тогава далеч по-организираната сръбска армия, виждаща заплаха от една обединена и силна България, напада в гръб българската армия, която в този момент е струпана на турската граница, очакваща нападение от Турция. С небивал героизъм, младата българска войска, водена от княз Александър Батенберг, успява да се предислоцира и да разгроми сърбите след 300 километра преход от югоизточната до западната граница на България.
На 7 ноември 1885 година се състои битката при Сливница. Това е голямото сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сръбски войници. Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо без да даде жертви.
Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. По обяд българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това с победа приключва битката при Сливница.
Сръбско-българската война е провокирана от Русия, която дава картбланш на сърбите да ни нападнат. Доказателство за това е изтеглянето на руските инструктори от българската армия, която остава под командването на капитаните, тъй като в България по това време няма никой с по-висок ранг. Въпреки това капитаните Георги Силянов, Стефан Кисов и Коста Паница и княз Александър Батенберг извоюват блестяща победа над добре организираната и по-многобройна сръбска армия, наричана още „капитаните побеждават генералите“. По-късно заради тази смелост князът е принуден от руският император да абдикира и напуска България. Но именно националната енергия породена от сръбско-българската война е това, което споява новата българска държава.
Интересно е да се отбележи, че Турция, срещу която актът на Съединението е насочен пряко, не реагира и не напада България, а го прави Сърбия, под въздействието на Русия.
Още новини от деня – четете тук
