Днес се навършват 76 години от разстрела на големия български поет и хуманист Никола Вапцаров.
В родната му къща-музей в Банско ще бъде открита фотоизложба „Чака ме светът“, съобщава „Канал 3“. Фотоизложбата е подготвена от екипа на музейния комплекс в Банско и проследява честванията в София и в родния град на поета, по повод удостояването му посмъртно с Международната награда за мир. Тя е присъдена през 1952 г. от Световния съвет за мир, чийто председател е Фредерик Жолио Кюри и е връчена на майката на Никола Вапцаров – Елена. Фотоизложбата съдържа и десетки снимки от нейните срещи със световноизвестни писатели, общественици и борци за мир, които са били вдъхновени от гениалните стихове, събрани в единствената стихосбирка на поета, отишъл си от този свят едва на 33 години. Неговите „Моторни песни“ са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави.
В музея на Вапцаров на ул. „Ангел Кънчев“ в столицата, пък за пръв път пред публика ще бъде изложен Червеният бележник на поета с оригинала на стихотворението „Не, сега не е за поезия…“. В същия бележник са записите и на „Пролет“ (“Отвънка ухае на люляк…“), което поетът чете на съпругата си на 30 май 1941 г., когато е арестуван в софийския им дом.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна.От 1932 г. е машинен техник в АД „Българска горска индустрия“ в Кочериново. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП.
През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка „Моторни песни“. Неговите „Моторни песни“ са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави. На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и впоследствие е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. На 23 юли същата година той е осъден по бързата процедура, след което само след няколко часа е застрелян.
Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.
