Докопали се отново до трибуната на Народното събрание, депутатите от ИТН побързаха да демонстрират правотата на сентенцията на Елинор Рузвелт:
„Големите умове обсъждат идеи. Обикновените умове обсъждат събития. Дребните умове обсъждат хора“.
Демонстрираното дребноумие нямаше да е проблем на обществото, ако депутатите от ИТН само обсъждаха други хора. Те обаче, както правят от години, ги одумват, оклюкват, обиждат, клеветят и назовават с най-грозни епитети. А грозотата е вече огромен проблем за обществото, защото се родее с – и подготвя почвата за победа на – злото.
Вредите от грозното говорене
Най-видимата вреда бе посочена, пак от трибуната, от депутата от БСП Борислав Гуцанов. Макар самият той да не е известен с деликатен израз, Гуцанов помоли колегите си от ИТН да спрат да ръсят грозотии, защото така отвращават хората от парламента и от парламентаризма.
Това, разбира се, е точно така. Може би целта е и точно това: на следващите избори да гласуват само, да речем, един милион зависими хора, чиито гласове да бъдат поделени между ГЕРБ, ДПС, ИТН и някой и друг „фашист“, така щото да могат да си оформят авторитарен режим и да острижат населението до дъно.
Вредите от грозното говорене обаче надхвърлят текущата политика и навлизат в самата сърцевина на обществените отношения. Още през 1923 година дори болшевикът Лев Троцки – макар и радикал и екстремист до мозъка на костите си – публикува статия, в която посочва, че „обидният език и ругатните са наследство от крепостничеството, унижението и погазването на човешкото достойнство“. Съответно, грозното говорене е пряка пропаганда именно на крепостничество, унижение и погазване на човешкото достойнство.
Всяко грозно говорене на публичната арена убива цивилизацията и окуражава варварството и диващината. Защото – продължава Троцки – как можем да постигнем по-цивилизован живот „в атмосфера, отровена от крясък и от ругатни, които не жалят никого и не се спират пред нищо?“.
Грозното говорене разлага самата тъкан на обществото, тъй като в обществените дела грозотата и злото са двете страни на една и съща монета. Още преди почти две и половина хилядолетия Платон е знаел това.
За него няма как да има общество, което да не се гради върху добродетели – без добродетели пред себе си имаме дива тълпа, а не общество. Затова отглеждането на добродетели е главната задача на едно общество, а тя се постига с разбиране на красотата и на обичта.
Това, според Платон, се случва чрез процеса на образование, чиято главна цел е „да обърне умовете на младите към доброто“. От разбирането на доброто следва всичко останало, което ние, на свой ред, сме нарекли цивилизация.
Платоновият ученик Аристотел отхвърля голяма част от наследството на своя учител, но доразвива точно тази тема.
В своята фундаментална книга „Никомахова етика“ Аристотел пише следното – все едно писано днес по повод Тошко Йорданов и Станислав Балабанов: „Добродетелният човек, в качеството си на добродетелен, намира чиста радост в действията на други хора, когато тези действия дават израз на морални добродетели; и е разстроен от действия, които са предизвикани от морална поквара – точно както един музикант се радва на прекрасната песен, но намира лошата за болезнена“.
На старта на Народното събрание Йорданов и Балабанов направиха точно обратното: наблюдавайки оставката на Христо Иванов, която е несъмнено израз на морална добродетел, те се вбесиха и го заляха с най-зловонна словесна („крепостническа“, по Троцки) помия. Което според тезата на Аристотел би трябвало да означава, че тези хора не са добродетелни.
Виж кой говори грозно
Публичните личности, които са наясно с връзката между грозното говорене и общественото зло, избягват грозното говорене дори тогава, когато са заливани с обиди. Не защото подобни личности не могат да говорят грозотии поради някакво свое „джендърство“. Могат. Те са прочели стотици пъти повече книги от грозно-говорещите и дори са писали такива. Следователно разполагат със словесен запас, който е неимоверно по-голям от този на, да речем, ИТН. И те могат, ако поискат, да залеят ИТН с океан от такива обиди, каквито Йорданов и Балабанов изобщо не могат да си представят.
Могат, но не го правят. Защото не искат да живеят в дива орда. Въпрос на избор, а не на слабост.
Коментарът е публикуван в „Дойче Веле“
