До края на предстоящата година нашата страна ще предостави на Европейската комисия предварителната версия на проекта за Национален план за обновление на сгради. Целта е да се постигне модернизация на националния сграден фонд, като се работи за високоефективни и декарбонизирани сгради до 2050 г., съобщи заместник-министърът на регионалното развитие Дора Янкова, която ръководи междуведомствена работна група за разработване на плана.
„Имаме за цел до края на следващата година да финализираме одобрен национален план, включващ всички необходими политики за модернизация на сградите, защитаване на околната среда, подобряване на качеството на живота и икономическото развитие“, уточни Янкова. Тя акцентира, че първоначалният проект е само основа на бъдещата програма. В самия нацонален план ще бъдат подробно описани всички условия, мерки, роли на участниците, източници на финансиране и други важни детайли.
Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и заместник-председател на работната група, сподели, че санирането на сградите в България ще се осъществи в два етапа – до 2030–2035 г. и 2040–2050 г. Той подчерта, че основната цел е включването на максимален брой заинтересовани страни – граждани, държавни и местни институции, строителния сектор и различни браншови асоциации, както и банковия сектор, който проявява интерес към енергийното обновление.
„Към момента обновяваме приблизително 1% от наличния сграден фонд годишно. За да отговорим на изискванията на ЕК, трябва да увеличим темпа на обновление на 2-3% от идентифицираните сгради всяка година“, каза Алексиев.
При съставянето на първата версия на плана бяха използвани анализи от „Българо-австрийска консултантска компания“ (БАКК) и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, които проучиха данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и др.
Цвета Наньова от БАКК представи анализ на жилищния фонд в България. Според нея в момента в страната има 1 165 998 сгради, които съдържат 3 312 056 жилища с обща площ от почти 290 милиона кв. м. От тях над 1 милион са еднофамилни къщи, с повече от 1,3 милиона жилища. Многофамилните сгради са почти 83 000, в които са разположени близо 2 милиона жилища. Наньова отбеляза, че през последните пет години броят на обитаваните еднофамилни сгради е намалял с около 200 000, докато многофамилните стават все по-популярни в градовете.
Според оценките на специалистите, за обновление се нуждаят близо 980 хиляди еднофамилни жилища и 82 136 многофамилни сгради, което общо възлиза на малко над 277 милиона кв. м.[…]
Към момента в България са обновени 3022 сгради с европейски и бюджетни средства. С наличния ресурс до 2030 г. се очаква да бъдат обновени още около 2000 сгради. Анализът показва, че множество домакинства са предприели инициативи за енергийна ефективност със собствено финансиране. Така 49% от жилищата в страната имат подменена дограма, а близо 28% са с изпълнена топлоизолация по външните стени.
Наньова подчерта, че най-високи разходи за саниране имат еднофамилните сгради, тъй като 30% от бюджета отива за подмяна на старите покриви. В същото време те обитават сравнително малко хора – данните от преброяването през 2021 г. показват средно по 2,4 души. Многофамилните сгради обаче са от ключово значение за енергийния баланс на страната, тъй като обхващат 50% от обитаваната площ и 60% от жилищата, и предлагат голям потенциал за енергийни спестявания.
Камен Симеонов от „ЕнЕфект“ също представи междинни данни от анализа на нежилищния сграден фонд, към който спадат обществени институции, училища, административни сгради и промишлени предприятия. Наличните данни показват, че 129 милиона кв. м площ са под нужда от обновление.
По време на заседанието на работната група бе обсъдено много разнообразни теми, включително приемането на план за справяне с енергийна бедност, изискванията за конструктивна устойчивост на сградите, проблемите с необитаемите сгради и др. Целта е да се осигури активно участие на обществеността и всички заинтересовани лица в началния етап на изготвяне на проекта за Националния план за саниране на сгради, в съответствие с изискванията на чл. 3, т. 4 от Директива (ЕС) 2024/1275.
До 2050 г. 60% от жилищния фонд трябва да бъде енергийно ефективен, а в края на юли заместник-министър Янкова съобщи за нови програми, насочени към селата и самотно живеещите лица.
