В рамките на седмица Министерството на правосъдието планира да представи за обществено обсъждане предложения за адаптиране на шест европейски директиви в сферата на наказателното право, прилагането на които е забавено с години. За това информираха от Министерството на правосъдието, уточнявайки, че темата е била обсъждана в Брюксел от министъра Георги Георгиев и Ана Гайего, генерален директор на ГД „Правосъдие и защита на потребителите“ в Европейската комисия.
Заради забавянето, България може да бъде подложена на значителни финансови санкции – първоначалната сума може да достигне 12 млн. лв., последвана от дена санкции до 18 000 лв. за всеки ден забавяне до пълното преобразуване на всяка директива. С новите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и специалните закони се укрепват правата на процесуалните участници, които са заподозрени в извършване на престъпление, но все още не са обвиняеми, заявяват от министерството.
Правосъдният министър е уведомил Европейската комисия, че законопроектът е завършен и предстои обсъждане и одобрение от Народното събрание. Определените процесуални права включват правото на защита от адвокат, правна помощ, превод, запазване на мълчание и специфични права за непълнолетни, в ситуациите когато има данни те да са замесени в извършване на престъпление, без да има достатъчно доказателства за обвинение. Пълното внедряване на шестте директиви, известни като директиви за „заподозрените лица“, ще предотврати налагането на финансови санкции от Съда на ЕС и бъдещи осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека, добавят от министерството.
Георгиев и Гайего обсъдиха постигнатия напредък по мерките от второто и третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, както и действията, предприети за изпълнение на препоръките в Доклада за върховенство на закона. Освен това коментираха създадения от Министерство на правосъдието проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който урежда лобистките дейности и е част от ангажиментите по четвъртото плащане на ПВУ. Законопроектът е изпратен за цялостна оценка на въздействието и предстои публикуването му за обществено разглеждане.
В началото на октомври парламентът прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс. С предложението на правителството се реализират поетите ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, заедно с целите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г.
