Доц. д-р Искрен Иванов е преподавателят в Софийски университет, политолог, международен анализатор и експерт по международна сигурност и управление на конфликти.
– Доц. Иванов, има ли вече съмнения за това, че Джо Байдън ще може да се пребори за втори мандата и по този начин да отвори възможността за връщане на Доналд Тръмп на президентския пост?
– Оттук нататък за мен се очертават два сценария за изборите в САЩ, като първият сценарий е Доналд Тръмп да се върне в Белия дом. Това ще стане, ако тенденцията, която към момента наблюдаваме – подкрепата към него да се повишава, продължи.
Въпреки че след Супер вторника резултатите сочат, че балансът на силите е изравнен.
Вторият сценарий е да станем свидетели на изборен парадокс, на какъвто станахме свидетели през 2016 година, когато популярният вот беше на страната на Хилъри Клинтън, но вътре, в електоралната колегия, по-голямата част от делегатите връчиха изборната победа на Доналд Тръмп.
Нещо такова може да се случи – в един момент подкрепата за Тръмп да продължи да расте, да изглежда, че той всъщност е победител на изборите, но на самите избори, по-голямата част от електорите да делегират своето доверие на Байдън, което ще му спечели втори мандат.
За мен това са двата сценария, които се очертават оттук нататък. Рано е да се каже кой от от тях ще се реализира със сигурност. По-скоро за това ще можем да говорим през септември, но при такава малка разлика, при такъв резултат, който е почти 50 на 50 процента, това са двата сценария и аз мисля, че всякакви преувеличения и оценки, че Тръмп е категоричният победител, че той ще се завърне с гръм и трясък в Белия дом, на този етап са неоправдани.
– Виждаме все пак, че дори и в Европейския съюз има готовност за промяна в геополитическата среда, ако изборите в САЩ бъдат спечелени от Тръмп. Как можем да очакваме да се промени тази среда при евентуална негова победа?
– Геополитическите ефекти от един евентуален избор на Доналд Тръмп за американски президент ще бъдат в три посоки.
Първият ефект ще бъде външнополитически и той ще е свързан с това, че един втори мандат на Доналд Тръмп в Белия дом на практика ще означава край на НАТО, такова каквото го познаваме.
Някои от по-близките съветници от щаба на Тръмп, някои от които бяха съветници по национална сигурност, докато той беше президент първия мандат, открито предлагат, при едно спечелване на изборите от Тръмп, юни месец 2025 година да се състои среща на върха на НАТО, на която да се извърши мащабна реформа в Алианса.
Двата стълба на тази реформа ще бъдат в посока на това американският ядрен чадър да стане привилегия – тоест, чл. 5 ще важи само за тези държави, които плащат повече от 2% от своя БВП за отбрана. И вторият стълб на тази реформа се очаква да бъде улеснена процедура за излизане от НАТО на онези страни членки, които не желаят да бъдат част от Алианса и не желаят да заделят 2% от БВП към него.
Това означава, че НАТО ще се раздели на две. От една страна това ще бъдат страните, които ще отделят достатъчно средства за отбрана, ще продължат да си сътрудничат със САЩ и по отношение на сигурността, и по отношение на армията, и по отношение на обмена на технологии и купуването на оръжия, а другите страни членки по-скоро ще останат де юре страни членки на НАТО, но де факто те няма да са под американския ядрен чадър. Те ще бъдат нещо като буферна зона между влиянието на Руската федерация и влиянието на НАТО.
Вторият ефект от евентуалното спечелване на изборите от Тръмп е по-скоро вътрешнополитически. Това е, че малкото позитивни ефекти от управлението на Байдън, които видяхме – администрацията положи много усилия за спадане на нивото на бедност, да понижи инфлацията, да понижи безработицата. Всичко онова, за което Байдън и Харис неуморно се трудеха по време на целия си мандат, Тръмп по всяка вероятност ще го изостави, така както направи и ликвидира Обама care навремето.
Това означава в перспектива унищожаване на средната класа в САЩ, това означава завръщане на онази ксенофобска политика, по забрана за влизане на мюсюлманите в САЩ, което на практика ще увреди демокрацията в САЩ. Защото, когато средната класа страда, тогава печелят най-богатите и това създава опасност в един момент около Тръмп да бъдат обособени групи от олигарси, които на практика да управляват САЩ заедно с президента, което ще увреди демокрацията в САЩ.
Третият ефект ще бъде по-скоро по отношение на Далечния изток. Тръмп ще префокусира сдържането във външната политика на САЩ към Китай. Той няма да се фокусира върху Русия, даже допускам, че може води някакъв стратегически диалог с Русия. Това може да доведе до втора търговска война с Китай, която да прерасне и във военен конфликт.
По никакъв начин спечелването на изборите от Доналд Тръмп това няма да означава, че той няма да се грижи за американското глобално лидерство. Който и да стане американски президент през ноември, неговата задача ще бъде запазване статута на САЩ като глобален лидер. Това е основна цел на американската външна политика, която след края на Втората световна война, нито един американски президент не е поставил и няма да я постави под съмнение. В този смисъл, митове са нещата, които се говорят за Тръмп при неговото евентуално завръщане. Обективните геополитически ефекти от едно такова управление, ще доведат до цялостно подронване на авторитета на САЩ не само в Европа, но и в Азия в лицето на традиционни съюзници като Япония и Южна Корея.
Истината е, че авторитетът на САЩ на глобален лидер почива върху системата от съюзи и доверия, които САЩ изградиха след края на Втората световна война, основно на НАТО. Ето за това съм песимист, че един втори мандат на Тръмп би бил в полза на САЩ, защото те могат да изпаднат в едно състояние, в което да изгубят статута си на глобална сила.
– Как евентуалното преизбиране на Тръмп би се отразило на войната в Украйна? Ако се получи това разделение на НАТО, за което говорите, това би ли дало основания и повече смелост на руския президента Владимир Путин да изведе войната извън границите на Украйна и друга европейска държава да се окаже обект на „одвобождение“?
– Тук ще се позова на информацията, с която разполагаме официално от американското разузнаване. Тя е, че на този етап Русия добре разбира каква ще е цената, ако реши да се конфронтира с НАТО. И въпреки цялата ядрена реторика на Путин, на този етап няма ясни доказателства, че Русия би рискувала сблъсък с НАТО.
Но, ако Доналд Тръмп стане американски президент и направи американския ядрен чадър привилегия, а не право на съюзниците, това определено ще окуражи Путин да продължи.
Само че тук трябва да направим уточнението, че тази идея на Русия да възстанови старите си сфери на влияние, не се простира единствено до България и Румъния, тя се простира до цяла Централна и Източна Европа. И истината е, че зад тази идея стои не само Русия, но зад нея стои и Китай, защото в момента, особено след войната в Украйна, Китай запази добрите си икономически отношения с Русия и помага в тази война.
Дали смяната на Байдън с Тръмп ще окуражи руския президент Владимир Путин – моят отговор тук е позитивен. Определено ще го окуражи да преследва целите си в Европа, като аз очаквам държавите, които отделят достатъчно за отбрана, да останат в американската зона на влияние, докато държавите, които не отделят достатъчно за отбрана, да се превърнат в нещо като буфери между източното и западното влияние.
Да вземем за пример България и Румъния, защото ние винаги вървим в комплект. В Румъния има дългосрочен консенсус за това, че страната трябва да отделя минимум два процента от своя БВП за отбрана, даже той вече е стигнал 2.7%. Тоест, Румъния уверено се приближава към стойността от 3%, което на Балканите на този етап достига единствено Гърция.
Следователно нашите северни съседи няма от какво да се притесняват при една победа на Тръмп, чисто и просто, защото те плащат достатъчно. България обаче е в едно доста несигурно положение, защото ние не плащаме 2 процента от свой БВП за бюджета на НАТО. Сега имаме данни, че 2025 година това ще се случи. Но да си представим, че при една победа на Тръмп това предизвика вътрешнополитическа нестабилност, приоритетите се променят…
Това, което искам да кажа, е, че в България само в част от политическия елит има консенсус за това, че трябва да се плаща 2% от БВП за отбрана. И при една смяна на политическото управление в страната този процент може да падне и България да се превърне в буфер между Русия и САЩ.
Вие си спомняте, че при първия мандат на Тръмп, когато закупихме американска военна техника, закупихме американски оръжия, тогава имаше консенсус, че трябва да се плаща тази сума и тогава Тръмп обърна внимание на българските политици, докато държавите, които не плащаха – като Франция и Германия, той просто отказваше да се срещне с тях.
На нещо такова ще станем свидетели, с тази разлика, че тогава Русия още не беше започнала война, докато сега войната пряко грози Европа и пряко грози фрагментирането на Европа. Ако една или друга държава станата буфери между влиянието на Русия и САЩ, имайте предвид, че много бързо в тези страни Русия ще успее да прокара влиянието си и да ги превърне икономически зависими от нея.
– Тъй като вече стана въпрос за България – как трябва а очакваме да се промени вътрешнополитическата обстановка у нас, при условие, че Тръмп спечели?
– Преди да отговоря на този въпрос, бих искал да направя едно уточнение, и то е, че има една доста погрешна нагласа за това, че Тръмп е едва ли не руски шпионин, който иска да окупира властта в САЩ.
Мога да ви уверя, че това не е така, защото при Тръмп има един друг ефект и това е психологическият ефект на егото. При този ефект един политик много иска нещо.
Това, което е проблем при Тръмп, е, че той много иска да е президент и поради тази причина той борави с каква ли не риторика и прави скандални изказвания по отношение на съюзниците си.
Така че Тръмп не е човекът на Русия в Белия дом, но неговото управление може да нанесе достатъчно вреди дори без той да го е искал. Той може да иска да бъде много добър президент, може да иска Америка да продължи да иска да бъде глобален лидер, но обективните ефекти от управлението му няма да бъдат благоприятни за системата от съюзи на САЩ.
По отношение на България – в момента САЩ са разделени по оста либерали-консерватори. Разделението в Америка проектира разделението в повечето им съюзници, защото американските стратегии за сигурност са уникални документи, тъй като това са единствените стратегически документи на ядрена сила, които защитават пряко интересите на съюзниците на въпросната сила. Основната цел на американската външна политика е защитата на САЩ и техните съюзници. Никоя друга ядрена сила няма такъв документ. От тази гледна точка, политическото разделение в САЩ проектира политическото разделение в повечето американски съюзници.
България е такъв съюзник. При нас също има едно разделение, което е обаче от една страна на русофили и русофоби и от друга страна – в смисъла на патриоти и лагера на хората, които се самоопределят като либерали.
Това разделение, което се проектира в България, съвпада с традиционното, старо разделение на русофили и русофоби. Ако Доналд Тръмп стане американски президент, твърде възможно е в България да има възход на консервативните настроения. Това, от което либералните партии се страхуват, че може да се стигне – възраждане на консервативна партия, по-консервативно или патриотично правителство, завръщане на старите партии на власт и т.н.
Докато пък консерваторите в България се страхуват, че един втори мандат на Джо Байдън ще задълбочи либералното влияние в България и ще го циментира. И точно това са опасенията на политическите актьори.
Втората група от опасения касае – ние не можем да спекулираме, защото не знаем какво ще се случи точно, но втората група опасения касае потенциалното налагане на санкции „Магнитски“, защото това също фигурира в схемата на Държавния департамент и в един момент, в зависимост от това на къде поеме външната политика на САЩ, много зависи кой ще бъде санкциониран.
Това са политически страхове, които се проектират постоянно в политическото пространство на страната.
Но за мен това не е толкова голям проблем, защото, когато в страната има консенсус, че тя трябва да гледа на Запад, всички тези вътрешнополитически страхове по някакъв начин се разтварят в този консенсус. Важно е ние да не изгубим този консенсус, защото ефектите от нашето членство в ЕС и НАТО, са видими.
Още актуални интервюта – четете тук
