Като мълния обиколи света съобщената от френският президент Еманюел Макрон новина, че изпращането на двустранна основа на западни сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще. Но на този етап няма консенсус за подобно решение. По-рано този месец генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че Алиансът не е страна в конфликта Русия – Украйна.
Точно обратното говорят официално от Кремъл, че Русия воюва с цялото НАТО. Разнопосочните реакции на новината от Париж не показват ли повече обърканост отколкото яснота? Как ще се развива занапред конфликта? В контекст на неговия отговор е важно да определим: кое е победата за САЩ и кое е победа за Русия. Своето мнение пред „Фокус“ изрази геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев.
В последния ни разговор от началото на октомври вие, доц. Вацев, прогнозирахте, че Третата световна война е започнала и България ефективно се готви за нея. Това интервю бе прочетено от рекордните 156 455 пъти. Интересът към темата ме задължи да я продължа. И можем ли да говорим за Трета световна война, след като САЩ и Русия имат стратегически ядрен паритет?
Да, можем да говорим. А също така и стратегическият ядрен паритет е факт. Той е факт, да кажем от 2020-2021 г. Русия стигна до ядрения паритет със Съединените щати, но това не променя императивите на Третата световна война, която ужасно е да се каже, но тя изглежда исторически неизбежна. Разбира се, ние можем да говорим само за първият етап на тази война. Тя ще има още няколко етапа, така че светът приключва първия етап на Третата световна война.
Събитията на украинска територия, също и събитията в Европа говорят ясно за това, че Третата световна война вече се е развила по своите закони. Можем отсега да кажем, че войните и особено световните войни имат своя логика. В един момент те достигат до субектност, тоест, боговете на войната започват да не се подчиняват на човешките императиви, те си имат своя логика.
И затова е много трудно да приключиш една световна война. Много по-лесно е да я започнеш, отколкото да я приключиш. Неприятното е, че България е геополитическа зона и нещата, които са свързани с динамиката на тази война, по някакъв начин, засега слава Богу само косвено, индиректно засягат и българската национална съдба.
Доц. Вацев, мога ли да ви помоля да уточните, как ще изглеждат втория и третия етап на тази война?
Още е рано да се каже, но от тук нататък войната ще се свързва с увеличаване на броя на локалните огнища на военни конфликти. Самият модел на Третата световна война не повтаря нито модела на Втората, нито на Първата. Първата беше предимно позиционна, Втората беше регионална, разбира се в зони, които имат глобално значение.
Европа е регион с глобално значение. Докато Третата световна война ще бъде едно множество от локални, яростни, ожесточени конфликти, които ще бъдат разпределени почти симетрично, близко до границите на Русия. Колкото по-близо е границата на Русия, толкова по-възможно е да се появи регионален конфликт с военно значение. Тоест, Русия ще се окаже, тя вече се е оказала зона, обградена от огнен обръч.
Това е по логиката на развитието на великите империи. Има още една причина така да изглежда бъдещата Трета световна война. А Съединените щати са в историческа криза, те губят своята хегемония. Това е бавен процес, той ще отнеме не по-малко от десетина години.
И някъде към средата на века, в който живеем, ще бъде ясно, че хегемонията се е пренесла от Съединените щати в Китай, който е бъдещата държава-хегемон. Тези неща не могат да стават без яростни, множествени, разпръснати по света военни огнища, които ще бъдат съвкупно взети. Ще бъдат просто състава на Третата световна война.
Тя ще бъде световна в един нов смисъл, че огнищата ще бъдат на много места. Още отсега забележете как се появиха нови огнища – в Ирак, в Сирия, в Червено море, където хутите воюват срещу американски, английски и израелски кораби. Тоест, огнищата в потенциалните зони на военен конфликт ще стават актуални. А потенциалните зони са почти навсякъде по света.
Как в САЩ си представят победата в първия етап на тази война, която засега се води основно на територията на Украйна? И как Русия си представя победата? Двете страни как я виждат?
Да, това е най-важният момент във всеки анализ. Да имаме представа кой как си представя победоносна война. В Съединените щати тази война, която се води в момента, е победоносна за САЩ, тъй като тя, предполага се, снижава геополитическият статус на Русия.
Вкарва я в много големи финансови проблеми по простата причина, че военно-временният бюджет е няколко пъти по-неудобен от мирновременния бюджет, той е огромен просто. Русия харчи огромно количество материални средства. И освен това Украйна такава, каквато е днес, тя представлява една гноясваща рана на тялото на Русия, на кожата на Русия.
За Съединените щати войната, която се води, е вече победоносна, тъй като тя отговори на две базови условия. Едното условие е, войната може да бъде победоносна, ако не отнема твърде много ресурси. Като под ресурси се разбира нещо в широкия смисъл на думата – време, интелектуални загуби, материални харчове, финансови помощи и т.н.
Ако тази война не отнема толкова много ресурси, както тази, за която говорим, тя е победоносна. И едно второ условие, което има пряка връзка с нашите събития от вчера и от днес. Войната може да бъде пряка толкова, колкото трябва, но тя не може да бъде непосредствена. От военна гледна точка пряко и непосредствено не са едно и също нещо. Непосредствено, това означава да изчезнат прокси елементите във войната.
Съединените щати са категорични, и Байдън го е казал за пореден път, че “Америка няма да изпраща войски в Украйна“. Тоест, прокси характер на тази война, като проксито тук е Украйна, е задължителен, за да бъде войната победоносна за Съединените щати.
Идеята да се сключват двустранни споразумения за сигурност не е американска, тя дори е против американските интереси, тази идея е английска. Англия вече е сключила такова споразумение. И идеята беше, че колкото може повече други страни ще сключат подобни споразумения с Украйна. Даже българските власти бяха готови вчера, бяха на милиметър от обявяването на това, че България ще сключи също такова споразумение.
Байдън се изказа съвсем ясно, че прокси характерът на войната не може да се променя. Не може да се ангажира НАТО директно. И съответно и Съединените щати не могат да се ангажират непосредствено в тази война. Наложи се днес български политически дейци да се разграничават от идеята.
Между другото, тук е интересна позицията на френското ръководство, и на германското. Германската линия е категорична: “Ние не можем да сключваме непосредствени споразумения с украинското ръководство“. А френската позиция е половинчата. Франция не може да спре да играе на противоречията между Англия и Съединените щати.
Затова Макрон говори противоречиви безсмислици, просто защото е държавен глава на Франция. Франция е страна, която от гледна точка на своите глобални интереси стои между Англия и Съединените щати. Това е старата добра Франция, която никога не е напълно ясна в сложни ситуации.
Интересна е българската реакция: в първия момент, без да помислят дори, българските ръководители бяха готови да са вторите след Англия, сключили споразумение с Украйна. Наложи се да изтрезняват.
А от руска гледна точка, въпросът за победата стои по съвсем различен начин. Значи има няколко понятия, които са едно след друго. Първата представа за победоносна война, това е балансиране на ръба на интересите, създаване на въоръжени сили, които да могат да противостоят на целият военен съюз НАТО.
Тези сили вече са налице, тъй като между Русия и Съединените щати има стратегически ядрен паритет, който е само на 4-5 години и имаше нужда от известно време, за да се осъзнае това нещо. Паритетът се появи към 2020 г., а той беше изчезнал през средата на 90-те години. Тоест, светът, в който живеем, отново е двуполюсен. Междувременно 25 години бяха достатъчни, за да се появи цяло поколение от политици, които са израснали и са се формирали в условия на еднополюсен геополитически модел.
Това е например Тагарев, който аз използвам като събирателен образ, не като отделна личност. Хората от този род не могат да си представят Америка да поиска нещо и то да не стане, те са свързвани с това. За тяхна изненада, светът отново е двуполюсен вече 3-4 години и се налага да се спазва логиката на двуполюсните стратегически модели.
За Русия победата, но тя е още далечна, има много път до тази победа, та за Русия победата е разрушаване на инфраструктурата на НАТО и връщане на НАТО към границите от 1997 г. А между другото, е напълно възможно руската цел да се мултиплицира и да се окаже, че Москва вече се бори не за НАТО в 1997 г., а за НАТО в 1991 г.
Знаете, че всяко ново предложение на руския президент е по-лошо от предишното. Второ, връщане на ядрените оръжия на териториите на страните, които го притежават. Това означава руските ядрени ракети да бъдат преместени от белоруска на руска територия. И съответно американските атомни бомби да бъдат върнати на американска територия от всички места, където са разположени по света.
Това е още далече, но това е идеята за победа на Русия. Разбира се, руската представа за победа включва и особени условия за развитието на Украйна.
Това е особено интересно и е особено важно за нас, тъй като става дума за процеси в нашия регион, в нашата част на света. Руската представа за бъдещето на Украйна като резултат от военна победа е разделянето на Украйна на три части. Като едната част става Ново Русия, това е югоизточната част на днешна Украйна. Второ, раздаване на Западна Украйна на страните, които желаят.
Такъв дебел намек направи Путин съвсем наскоро, когато стана дума, че Западна Украйна може да бъде разделена между Полша, Румъния и Унгария, разбира се. И оставането в края на една малка, неутрална, демилитаризирана и денацифицирана приятелска спрямо Русия Украйна с център Киев. Така че на този етап руските военни планове дори не включват превземането на столицата на Украйна – Киев.
В най-близко бъдеще ще ескалира ли конфликтът? И кой има интерес от това?
Да, това е много важно. В Кремъл още отсега се вижда, че има две партии – Партията на войната и Партията на мира, на ястребите и на гълъбите, като Путин просто е посредник между тези две кремълски партии.
Ако светът беше започнал, ако страните от НАТО бяха започнали да сключват с Украйна двустранни споразумения за сигурност, това щеше да бъде директно против военната концепция на САЩ. Но то щеше да даде, това би дало огромни аргументи в ръцете на кремълските ястреби, тъй като те ще бъдат много доволни да се премахне прокси статуса на тази война.
Просто да се ангажира официално, де юре, директно, непосредствено да се ангажира НАТО в тази война. Това дава огромни шансове на кремълските ястреби да получат надмощие в своя вътрешно-кремълски спор с гълъбите, с партията на непосредственият договорен мир. Тяхното разбиране е за мир, в резултат на незабавни преговори.
“Заплахата от война може да не е непосредствена, но не е изключена“, това заяви днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч пред Европейския парламент в Страсбург.
Това е много важно.
Там Фон дер Лайен съобщи, че “В следващите седмици Европейската комисия ще представи предложение за разгръщане на европейско военно производство, така че със съвместими обществени поръчки да се осигурят боеприпаси и техника“.
И тук идва още едно допълнение към новината, тя е заявила, че “подкрепя предложението следващата комисия да има еврокомисар по отбраната“. Къде се позиционира Европа? Тя в началото изкопира американския модел, но сега къде застава?
Европа е в преходна ситуация. Обединена Европа беше замислена и беше реализирана като икономически и културно-политически съюз без военни аспекти. Сега идеята за допълнително милитаризиране на Обединена Европа се появява отново. И израз на това е именно това интересно становище на Урсула фон дер Лайен. Обединена Европа по някакъв начин ще трябва да се милитаризира, но това е много далечно, много трудно и много несигурно занятие.
На този етап мисля, че това е просто организационна бюрократическа реторика. Европейският съюз на този етап почти няма военни аспекти. Военните грижи на Европейският съюз бяха изцяло в ръцете на американския истаблишмънт, това дава правото и дава основанията на американското ръководство да казва съвсем ясно какво очаква и какво трябва да стане с Обединена Европа.
Военното сърце на Европа е в Америка. Да, сега ще се правят опити за милитаризация на Обединена Европа, но това е дълъг, и неясен, и несигурен процес.
Доц. Вацев, пред какви изпитания пред българския елит изправя новият двуполюсен модел и новата ситуация? Тоест, ние как се позиционираме в етапите на Третата световна война, освен лутайки се постоянно, разбира се, което виждаме?
Да, лутането е наша историческа специфика. За съжаление, българските елити нито веднъж досега, в новата история на България не са случили на вярно геополитическо решение. България за пореден път избра неправилната страна на историята. Значи, защо това всичко да е важно за България? Работата е там, че България е важна, този път не като население, а като територия, защото се знае, че българската територия е геополитическата ключалка на Балканите.
А който контролира Балканите има огромна роля над контрола на Източна Европа. А според британската геополитика – който контролира Източна Европа, контролира Евразия, а оттам и целия свят. България е ключова териториална зона на тези военни разположения. Това става по причина на особеното място на България на Балканите, това няма никаква проекция в характера на българите. Тоест, всичко това е обективно и може да се осъществява извън съзнанието на българския гражданин.
България е пред съдбовен процес като население, не като територия. Съдбовният въпрос е: България ще бъде ли тилова зона, както сме досега? Ние сме тил на голямата война в Украйна или ще се превърне във фронтова зона?
И ще успеят ли да ни превърнат във фронтова зона, според вас?
Според мен, вижте не мога така, просто аз гледам обективно. И ако ви кажа, че няма да успеят, ще започна да подозирам, че това е моето желателно мислене. Аз ужасно се боя от това България да стане фронтова зона, тъй като то означава, че след няколко години, не повече от три години след превръщането на България във фронтова зона, на Дунава ще пристигнат отново руски танкове с всички последици за политическия режим на България.
Ние вече започваме да свикваме с простата истина, че големите промени в българския политически живот стават не в резултат на избори. Напоследък ние гласуваме машинно на нашите избори. Големите промени в българския политически живот стават в резултат на загубени войни. Големите шансове на развитието на България са България да загуби поредната война, в която се е включила.
За мен превръщането на България от тилова, относително спокойна зона, във фронтова държава, означава дълбинно разораване на българския политически живот. За някои хора това е шанс. А аз просто гледам със страх към тази вероятност.
Тя не е нулева, това може да стане, тъй като например за това работи целият екип на Тагарев и на Денков.
Доц. Вацев, много важен отговор на следващ въпрос: казахте, че България не е избрала правилната страна. А коя е правилната, според вас?
Правилната беше да не бързаме с директни ангажименти, които водят до война. Значи историческата съдба на България свидетелства еднозначно, тоест опитът от всички досега загубени войни, които ние имаме от последните, да кажем не знам колко години, са от втората половина на XIX век.
Опитът от военните загуби на България говори за това, че правилната, здравата българска позиция е на гордият геополитически изолационизъм. Но ние не можем да се изолираме, просто като национален манталитет това е идеята, това е лозунгът на Бай Ганьо “Бай Ганьо и опозиция? Де-де.“ Как ще пропуснем ние да се ангажираме с това, което ни се предлага, тъй като ни обещават и огромни ползи.
Резултатът е винаги, по правило, точно обратният. Аз няма да забравя, нека да ви кажа за няколко секунди само. По времето, когато Американската военна авиация демократизираше Югославия, в българският парламент започна един тежък дебат. Доколкото помня, Янаки Стоилов го започна с поставянето на въпроса – България на правилна позиция ли е в този момент? Морално ли е ние да подкрепяме американските бомбардировки над Югославия?
Накрая дебатът беше спрян, беше приключен с намесата на един тогавашен депутат от СДС, който каза: “Уважаеми колеги, не е важно, дали сме прави или не сме прави. Важното е, че ние най-после сме на печелившата страна на историята“. Ето, сега това стана ясно, че не е факт. Ние отново сме губещи. Ние сме губещи със самият факт, че в момента решаваме въпросът: тилова или фронтова държава да бъдем.
Разбирате ли, че хиперзвуковите оръжия на Русия не могат да бъдат засичани и спирани от никакво ПВО? Това българите не го знаят. А в Руската армия, в Русия има един режим, това не е режимът разбира се на Путин, това е режимът на военно-промишленият комплекс на Русия, който в съюз с масови организации, с цивилната промишленост и с Църквата, кой знае защо, държи уверено властта и прави контра перестройка на Руска територия.
Това десетилетие, в което живеем, в Русия става точно обратното на перестройката от 90-те години. Това е един зъл режим, военно-временен, който няма никакви сантименти спрямо България. Антибългарските настроения в Русия се ширят и задълбочават непрекъснато, с всеки изминат ден. Ангажирането на България във военни конфликти е гибелно, но все още българите не го разбират.
Не мога да не ви попитам на финала: нима България според вас сбърка с членството си в НАТО и в Европейския съюз? Защото поведението, което тя зае спрямо войната в Югославия, всъщност й отвори тези врати.
Да. Вие сте права, България не сбърка ангажирайки се с Европейския съюз, това беше необходимо, беше исторически вярно и правилно. Но не бива това да се нарича, не биваше и не бива да продължава да се нарича геополитически и цивилизационен избор. Между геополитиката и цивилизацията има огромна пропаст. Геополитически ние сме не атлантическа, а континентална страна.
Колкото за НАТО, в НАТО направиха основната грешка, когато не се разпуснаха веднага след като беше разпуснат военният блок на социализма – Варшавският договор. Да съществува извън Варшавския договор НАТО е много опасна организация, която води до война. Още тогава казах и беше ясно, когато разпуснаха Варшавския договор и не разпуснаха НАТО, че НАТО ще докара война. Ето я войната. Войната, която обсъждаме.
Интервюто на доцент Вацев и пред агентия „Фокус“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
