Текстът е препубликуван от блога на Иво Инджев. Заглавието е на ДЕБАТИ.бг.
Както често става в живота, едно зло поражда неволно някои позитиви. Колкото и да е условно да бъдат намерени такива, за България руската нацистко шовинистична агресия срещу Украйна под претекст, че ще я освобождава от нацизма, стресна не малко путинофили у нас. Мнозина от тях, поне с ред публично обгрижваните по традиция от нашенските медии, явно се стреснаха от невъзможността да нарекат агресията на Русия иначе, освен агресия- нещо, което отказваха на направят през 2008 г. заради побоя на Русия над Гурзия и през 2014 г. и заради вероломното териториално ограбаване на Украйна.
Бивши западни политици, полакомили се за руските пари, започнаха да напуска бордовете на големи руски корпорации в знак на протест. На най – яркия пример за такъв катарзис в чужбина ( при това искрено прозвучал, а не “прошепнат”, както в повечето случаи с българските русофили), даде чешкият президент Милош Земан. Той буквално се покая публично за досегашното си русофилство и се извини за него!
Знаете ли на кого ми прилича малко? На дядо Вазов. Покъртен от руското подстрекателство околните балкански държави да нападнат България той пише в момента на българския разгром през юни 1913 година в междусъюзническата война не друго, а стихотворението “Аз съм българче”. А през 1916 г. заклеймява вече открито руската инвазия в Добруджа със стихотворението “На руските воини”, в което горчиво ги упреква “вий иго ни носите ново”.
Авторът на “Под игото” обвинява Русия като носител на ново иго за българите. Така ме вдъхнови да определя като подзаглавие на книгата си “Измамата “Сан Стефано” Руско-руската война като поробителна за България. Възраженията – на гроба на дядо Вазов, моля!
Има и фанатици у нас, които се опитват сега да изтърбушат истината за руската агресия чрез вменяване на несъществуващи вини на опонентите си. Като най-агресивен сред тях днес се откроява Недялко Недялков, собственикът на ПИК, бившия виртуален официоз у нас, отличил се особен цинизъм в пропагандата във възхвала на вожда Борисов и в очернянето на неговите съперници и критици.
Следвайки подхвърлената от самия Путин опорна точка за войната в Косово в края на миналия век като някакъв прототип на сегашната руска агресия срещу Украйна, Недялков се кълне в любов към някаква Русия, която не била на Путин. Изброява дълъг списък от световно известни имена на руски творци като някакви свои лични съюзници в пропагадната си война под мотото “Путин не е Русия”.
Това е лъжа. Путин е толкова Русия, колкото Северна Корея и Ким Чен Ун, а Мадуро пък е Венецуела. Така е с несменяеми диктатори на нещастни народи. Защото не Чехов и Толстой управляват днес руската империя, а и “вчера”, и “онзи ден” не са били на власт в Русия. Там властва терора на самодържеца без особена разлика, дали се зове цар, болшевик, генерален секретар или автократ от болшевишко-царски тип, любител на дивия държавен капитализъм, наложен днес в Русия.
Пропагадният кокъл с марката “Косово” става за глозгане само за такива като Копейкин, който пее същата фалшива мелодия, научена от “Говорит Москва”. Защото кризата в Косово беше предизвикана от най-жестокия терор по етнически признак в Европа след Втората световна война, упражняван върху косоварите, стотици хиляди от които бяха принудени да напуснат системно опожаряваните от главорезите на Милошевич цели техни селища. Косоварите просто спасени от изтребление от НАТО в чисто физически смисъл на думата. Абсолютно нищо подобно не се случи на хората, говорещи руски език в Украйна, част от които бяха подучени от Москва да ударят в гръб родината си.
Това – по същество, а има още “малки разлики”. НАТО нито си е поставяло за цел да сваля режима на Милошевич, нито е отричал историята и идентичността на мащехата Сърбия, заплашвайки я със заличаване от картата на света. Това прави днес Путин с Украйна.
В своя безсилен бяс угодникът Недялков стига до там да обвинява поименно българи, че желаели злото на руския народ и застава в позата на негов неканен защитник. В очернящия си списък е включил и моето име. Клеветникът ме обявява за “доносник”, какъвто никога не съм бил. Или Недялков сега ме е “открил” в това измислено качество, каквото не беше забелязал във времето, когато се опитваше да ме купи евтино като автор на изданията му? Същият е лицемерен домакин на “авторитети” в неговия сайт като Б. Чуков, Г.Марков и др. подобни, които изобщо, ама никак не са доносници!
Не може Недялков да представи нито едно доказателство да съм желаел злото на руския народ, но аз мога да цитирам стотици свои статии и журналистически изяви, в които съм заставал на страната на руския народ срещу същия този Путин, който сега Недялко, от него да мине, не харесва в ролята му на агресор.
Проблемът на този род клеветници е в това, че в опитите си да уязвят такива, като моя милост, не само си присвояват ролята на бранители на “истинската Русия” , която носели в сърцето си ( а на някои им стърчи от джоба твърде явно), но и оплакват руснаците без никакво основание. Защото руският народ, уви, търпи поредния тиранин да ги мачка и употребява за безумните си егоистични цели.
Когато този народ реши да покаже свободолюбие и да се пребори със своя поробител Путин, тогава ще има основание да кажем, че ”Путин не е Русия”.
Засега, за съжаление, Русия е Путин и обратното.
Това е Путин, наречен от Байдън убиец, от Рюте побъркан, от Меркел – загубил връзка с реалността, а от Бербок лъжец. Руснаците, които заявят нещо подобно ( дори в социалните мрежи) биват третирани като “чуждестранни агенти” в собствената си държава. Но мнозинството от тях нямат нищо против да имат убиец, лъжец и побъркан човек за свой президент, ако се съди по факта, че го търпят и дори го харесват.
Истината е, че с манипулирането на т.н. обществено мнение в страната и чрез терора на вътрешния фронт Путин си е обезопасявал гърба години наред като подготовка за осъществяване на маниакалните си планове чрез външна агресия срещу ненавижданата от него свободолюбива Украйна. Сключил е с измама, подкупи и насилие вътрешен пакт, нещо като “Молотов-Рибентроп”, за да е сигурен, че може спокойно да насочи войската навън.
Засега успява. Докога ли ще го търпят самите руснаци, все пак?
