Фредерик Уайзман, прочут режисьор на множество документални филми и носител на „Оскар“, си отиде на 96 години, съобщава Асошиейтед прес.
Смъртта му беше обявена в официално изявление от неговото семейство и продукционната компания Zipporah Films.
Уайзман, считан за един от най-влиятелните режисьори на нашето време, получи почетен „Оскар“ през 2016 г. Той е създател на над 35 документални филма, много от които са с дълги продължителности.
На 35 години той снима първия си пълнометражен филм и бързо става част от елита в индустрията, допринасяйки за утвърд independent documentary cinema като съществена форма на изкуство.
Работейки с минимален екип, понякога той сам изпълнява задълженията на звукорежисьор.
Визията на Уайзман е да създаде „колкото се може повече филми, разглеждащи различни аспекти на американския живот“ и често имената на документалните му произведения са кратки, но красноречиви: „Болница“, „Обществено жилище“, „Основно обучение“, „Боксова зала“. Той майсторски предава начина, по който хората взаимодействат в тези места: възрастен човек, искащ социална помощ, войник, който се оплаква от тормоз, лекар, опитващ се да получи ясни отговори от опиянен наркоман, и служители в търговска верига, репетиращи усмивки.
„Институцията е просто повод да наблюдаваш човешкото поведение в определени условия“, каза Уайзман в интервю с Асошиейтед прес през 2020 г. „Филмите му по същество говорят за хората и институциите.“
Уайзман оспорва идеята, че е част от движението cinema verite от 60-те и 70-те, наричайки го „помпозен френски термин, без каквото и да било значение“.
Той не споделя и погледите на другите относно неговото творчество. Докато награденият с „Оскар“ Ерол Морис го нарича „безспорен крал на мизантропското кино“, Уайзман изтъква, че не е провокатор, търсещ справедливост.
„Важно е да документираме добротата, благородството и щедростта на духа, колкото и жестокостта, баналността и безразличието“, каза той при приемането на почетния си „Оскар“.
Роден в Бостън, неговият баща е известен адвокат, а майка му – администратор в детско психиатрично заведение и бъдеща актриса. Въпреки обучението си в училища с квоти за евреи – Уилямс Колидж и Йейлския университет – той получава елитно образование, а жизнените му опитности играят важна роля в бъдещите му творби.
След като постъпва в армията през 1955 г. и е изпратен в Париж, той натрупва опит в киното чрез снимки с камера Super 8.
„Когато навърших 30, реших, че е време да правя нещо, което обичам“, сподели Уайзман с Асошиейтед прес през 2016 г. „Технологиите за синхронен звук се бяха развили и това отвори нови врати за киното. Исках да запечатам теми, които все още не бяха заснели.“
