Във фоайе „Изкуствотека“ на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив бе открита документална изложба, която осветлява наследството на акад. Петър Динеков.
Експозицията включва 14 панела, представящи хронологията на професионалния път на акад. Динеков. Откритие направиха директорът на библиотеката Димитър Минев, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център и архивистът Димитър Севов.
Според доц. Иванова, чрез тази изложба се разкриват интелектуалните процеси, които свързват нашата интелигенция с европейската в онези време. Тя спомена, че първата част на изложбата показва ученическите години на Петър Динеков, завършващ Трета мъжка гимназия в София през 1929 година – важна училищна институция, откъдето произхождат много известни интелектуалци. Периодът от 1929 до 1933 година е посветен на студентските му години в Софийския университет и на преподавателите му – проф. Йордан Иванов и проф. Александър Теодоров Балан. Разказът продължава с опити в Полша, където той пребивава във Варшава и Краков до 1936-1938 година, след което се завръща в България и се установява в Пловдив. След 1939 година, той свързва кариерата си със Софийския университет и с три института на Българската академия на науките, поясни доц. Иванова.
„Акад. Динеков олицетворява ХХ век, в пълния му смисъл. Времето, представено в изложбата, има ключова роля“, добави тя. Панелите не са именувани и информацията е организирана времево, уточни доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския център.
Тя изрази благодарност на Народна библиотека „Иван Вазов“ за започването на новата 2026 година с именно тази изложба, организирана съвместно с Централния държавен архив в София, където се съхранява личният архив на акад. Динеков.
Академик Петър Динеков е ключова фигура в българската хуманитаристика през 20-и век и е дълбоко свързан с Пловдив. Той е преподавал в католическия колеж „Свети Августин“, а след смъртта си, по негово желание, личната му библиотека от 14 296 заглавия става част от Народната библиотека „Иван Вазов“.
Тази ценна колекция е основа за създаването на специализиран кабинет, наречен „Читална зала 2“, който е отворен за учени, преподаватели, студенти и граждани. За да бъде достъпна за всички, библиотеката е каталогизирана в електронна база данни, напомни директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев.
Акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) е роден в село Смолско, Софийска област. След дипломирането си по славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1933), той специализира във Варшава (1934 – 1935) и в Ягелонския университет в Краков през 1935 година. От 1936 до 1938 година е учител по български език във Френския колеж в Пловдив. Като асистент в Катедрата по славянски езици в Софийския университет, Петър Динеков започва интензивна научна работа. През 1941 година става доцент, а четири години по-късно професор в Катедрата по българска литература, ръководейки я дълго време (1960 – 1979). Той чете лекции по история на старата българска литература (1941 – 1979), история на българската литература през Възраждането (1944 – 1979), български фолклор (1945 – 1979) и история на руската и полската литература (1944 – 1945).
Проф. Динеков ръководи Секцията по българска литература до Освобождението в Института за литература при БАН (от 1948 година), директор е на Института за фолклор при Академията от основаването му през 1973 година, а от 1980-а и на Кирило-Методиевския научен център при БАН, продължаващ делото на големия учен. Член-кореспондент на БАН от 1947 година и академик от 1966 година, а от 1955 година член на Международния комитет на славистите. Между 1962 – 1964 година е заместник-ректор на Софийския университет. Особено активно участие има в „Кръжока на проф. Динеков“ по старобългарска и възрожденска литература, който той ръководи от 1952 година до пенсионирането си. От него произтичат мнозина от най-добрите специалисти в областта. През 1972 година акад. Динеков е удостоен със званието народен деятел на културата.
Той е ценен сътрудник по много периодични издания, включително „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Вестник на жената“, както и списанията „Глобус“, „Българска мисъл“, „Златорог“, „Славянски глас“, „Септември“, „Литературна мисъл“ и други. Под негово редактиране излизат отделни издания и/или събрани съчинения на известни български автори, както и произведения на полски класици.
Специализирал е старобългарска литература. Неговите изследвания са посветени на дейността на славянските първоучители и на въпросите за оказаното влияние на старобългарската писмена култура върху развитието на българската литература.
