Новоизбраният президент на САЩ покачва залозите в геополитическия покер с нови мита срещу Китай, Канада и Мексико, отбелязва Си Ен Ен.
В публикация от понеделник вечерта в социалните мрежи Доналд Тръмп обяви, че възнамерява да въведе 25-процентна такса върху стоките от Канада и Мексико и 10-процентна върху тези от Китай като мярка срещу борбата с наркотрафика и незаконната имиграция.
На практика съобщението на републиканеца означава, че той планира да удари едни от най-големите търговски партньори на САЩ, отбелязва Франс прес.
„На 20 януари един от първите укази, които смятам да издам, е за облагане с 25-процентни мита на ВСИЧКИ стоки, влизащи от Мексико и Канада в САЩ през техните (на САЩ – бел. ред.) отворени граници“, написа Тръмп, определяйки понятието „отворени граници“ като смехотворно.
В друга публикация, поместена от него малко по-късно същата вечер, новият стар президент добави, че ще удари китайския внос с 10-процентно мито, „освен всички допълнителни такси“, като по думите му мярката ще бъде въведена заради това, че Китай не прави достатъчно за пресичане на трафика на фентанил (опасно наркотично вещество – бел. ред.) в САЩ.
Митата са ключова част от икономическата програма на републиканеца, който обеща широкообхватни мерки за облагане с митнически такси на вноса на стоки както от държави съюзници, така и от държави противници още по време на предизборната надпревара преди победата си на президентския вот на 5 ноември.
Първият мандат на Тръмп беше белязан от агресивен и протекционистки търговски дневен ред, мишена на който станаха Китай, Мексико, Канада и Европа, отбелязва Франс прес.
Докато беше в Белия дом, милиардерът започна пълномащабна търговска война с Пекин, облагайки китайските стоки с мита за стотици милиарди долари.
Тогава мярката беше въведена на основание нелоялни търговски практики, кражби на интелектуална собственост и прекомерен търговски дефицит.
Китай отговори с ответни мита върху американския внос, засегнали най-вече американските фермери.
САЩ, Канада и Мексико са свързани от 30-годишно споразумение за свободна търговия, известно сега като Споразумението между САЩ, Канада и Мексико (US-Canada-Mexico Agreement, USMCA), а в миналото като Северноамериканско споразумение за свободна търговия (North American Free Trade Agreement), или НАФТА (NAFTA). USMCA замени НАФТА, след като Тръмп изрази недоволство, че в първоначалния си вид споразумението е ощетявало американския бизнес, особено автомобилните производители от САЩ, затова републиканецът поиска да го предоговори.
„Мексико и Канада остават силно зависими от американския пазар, затова възможностите им за маневриране на фона на заплахите на Тръмп са ограничени“, каза пред Франс прес Уенди Кътлър, вицепрезидент на института „Дружество за азиатска политика“ и бивш американски официален представител в областта на търговията. „Мерките му със сигурност ще бъде оспорени пред американските съдилища, но докато те се произнесат, ще мине време.“
С позоваването на кризата с фентанила и незаконната имиграция Тръмп фактически се мотивира с основания, свързани с националната сигурност, което не е забранено от правилата на Световната търговска организация (СТО). Но повечето страни от СТО обикновено се стремят да прибягват до мерки, свързани с националната сигурност само в много крайни случаи, и това не може да се определи като редовна практика в рамките на организацията.
През 2018 г. Тръмп отново изтъкна заплахи за националната сигурност като обосновка за облагане с мита на вноса на стомана и алуминий от Канада, Мексико и ЕС. Това доведе до ответни мерки от страна на търговските партньори.
НЯМА ПОВОД ЗА ПРИТЕСНЕНИЕ
В петък постоянният представител на Евросъюза в САЩ каза, че Европа е подготвена, в случай че се стигне до ново търговско напрежение между евроатлантическите партньори.
Малко след победата на Тръмп мексиканският президент Клаудия Шейнбаум каза, че „няма повод за притеснение“ въпреки многобройните отправяни заплахи.
Много икономисти предупреждават, че митата ще навредят на растежа и ще тласнат инфлацията нагоре, тъй като те се плащат най-вече от вносителите, което рефлектира върху крайната цена на продукта, а тя се плаща от потребителя. Но хората от най-близкото обкръжение на Тръмп настояват, че САЩ биха могли да използват таксите като ценна разменна монета, за да принудят търговските партньори да се съгласят с по-изгодни за Вашингтон условия, и така да бъдат върнати от чужбина отдавна загубени работни места.
Тръмп обяви, че ще номинира за министър на търговията в новото си правителство Хауърд Лътник, който е известен като ястреб по отношение на Китай. Лътник се обявява за 60-процентни мита за китайските стоки и 10-процентни за всички останали.
Уилям Райнш, старши експерт от Центъра за международни и стратегически изследвания, вашингтонски мозъчен тръст, каза, че това е класически ход ала Тръмп: „заплашвай и преговаряй“.
„По отношение на това какво би могло да се случи, мога да се обзаложа, че те ще влязат в сила, но само част от тях. Това е по-лесният вариант от юридическа гледна точка и по-лесният за преглъщане от политическа“, каза той.
„В случая с Канада и Мексико така или иначе през 2026 г. предстоеше предоговаряне на търговското споразумение (USMCA).“
РЕАКЦИЯТА НА ЗАСЕГНАТИТЕ СТРАНИ
В отговор на обявеното от Тръмп намерение говорителят на китайското посолство във Вашингтон Ли Пъню коментира пред Си Ен Ен, че страната му е в тясна връзка със САЩ по въпросите на борбата с наркотрафика и добави, че „представата, че Китай съзнателно разрешава притока на фентанилови прекурсори към САЩ, се разминава напълно с фактите и действителността“. Той посочи, че „търговско-икономическото сътрудничество е изгодно и за двете страни и че никой няма да спечели от търговска или митническа война“.
Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум реагира вчера с коментар, че „нито заплахите, нито митата ще решат въпроса с имиграцията и употребата на наркотици“.
В съвместно изявление канадският вицепремиер Кристия Фрийланд и канадският министър на вътрешната сигурност Доминик Льоблан излязоха с обща публикация в „Екс“, в която се посочва, че за Отава „граничната сигурност е от първостепенно значение“, и добавиха, тя е от съществено значение и за гарантирането на „енергийните доставки за вътрешния пазар на САЩ“.
Впоследствие премиерът Джъстин Трюдо потвърди информация на източници на Си Ен Ен, че след като е била обявена новината, е имал кратък телефонен разговор с Тръмп, в който основна тема са били търговията и граничната охрана.
ГЕРМАНСКАТА ИКОНОМИКА СЕ ОПАСЯВА ОТ СПАД В ПОРЪЧКИТЕ
Новината за митата срещу трите държави получи широк отглас и в най-голямата европейска икономика – Германия.
Представители на германския бизнес коментираха, че мерките срещу Канада, Мексико и Китай може да рефлектират негативно и върху икономиката на Федералната република. „Германските предприятия са тясно интегрирани в северноамериканските производствени вериги“, каза пред Ройтерс Фолкер Трайер, външнотърговски ръководител на Германската търговско-промишлена камара. „Много наши фирми произвеждат в Мексико и Канада продукция за износ в САЩ.“
По думите му обявените мита ще оскъпят експорта за САЩ от съседните страни, което може да доведе до спад в поръчките. Те ще изправят пред ново предизвикателство най-вече автомобилната промишленост и индустрията за производство на междинни продукти на Германия.
Сходна е оценката и на Федералната асоциация за търговия на едро, външна търговия и услуги (БГА). „Например в Мексико присъствие имат всички големи германски автомобилни производители, плюс десетки доставчици“, каза пред Ройтерс председателят на БГА Дирк Яндура. „В такъв случай този бизнес модел ще бъде поставен под напрежение.“
По думите му проблемът е, че подобни произволно наложени мита противоречат на правилата на СТО и на Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (USMCA). „По този начин Тръмп въвежда свои собствени търговски правила“, посочи Яндура.
