Министърът на туризма Мирослав Боршош сподели пред медиите надеждите си, че летният туристически сезон ще бъде успешен. Към момента данните за предварителните резервации и записвания са обещаващи, обяви той. Въпреки това, министърът подчерта, че основният въпрос е свързан с възможността за удължаване на летния сезон.
Надеждите ни за предстоящия летен сезон са положителни, но ни предстои важен диалог за определенията на летния сезон и как той трябва да бъде формулиран, каза министърът след днешното заседание на Националния съвет по туризъм.
Боршош напомни за последните дискусии във Варна и Бургас относно готовността на регионите за посрещане на туристите и сподели убеждение, че изпълнителната власт е готова да гарантира сигурността и контрола по време на туристическия сезон, свързан с Черноморието. Според него, колегите от туристическия бранш също са добре подготвени.
Отговаряйки на въпрос, Боршош посочи, че над 50% от работната сила в летните курорти е на разположение, докато останалата част се запълва с кадри от трети страни. Въпреки това, той подчерта, че това все още не е достатъчно. Министърът отбеляза, че бързината на издаване на работни визи продължава да бъде проблем. Той напомни, че за текущата година Министерството на външните работи е осигурило допълнителни средства за служители в консулските служби. Друг важен аспект е свързан с дигитализацията и електронните визи – министърът съобщи, че Министерството на електронното управление работи по тези въпроси, с надежда скоро да има напредък. Според него административният капацитет трябва да се увеличи, тъй като той оказва влияние както на туристическите, така и на работните визи.
Министърът изрази надежда, че повече българи ще останат и ще се занимават с туризма. Според него, младежите са достатъчно на брой, но тяхната мотивация да продължат работа в сектора е намалена заради сезонната работа и ниските заплати. Боршош подчерта, че голям ресурс за кадри може да бъде намерен и в дуалното обучение. Той отбеляза, че в страната има около 14 университета, предлагащи различни специализации в туризма, но само около 30% от завършилите се прилагат реално в сектора, което е проблем не само за България, а и на ниво Европа.
По време на днешното заседание на Националния съвет по туризъм бе постигнато съгласие относно необходимостта от промени в Закона за туризма. Промените ще обхванат няколко аспекта – максимална защита на потребителите на туристически услуги, увеличаване на контролните функции на Министерството на туризма и създаване на инспекторат, който да извършва контрола, както и регламентиране на националните курорти и техните критерии. Предвижда се преразглеждане на наредбите относно управлението на туристическата дейност.
На заседанието бяха обсъдени и отношенията между законодателната, изпълнителната и местната власти в контекста на развитието на туризма в регионите. Дискутирани бяха също темите относно работната сила и визовия режим.
Министърът обяви, че Националният съвет по туризъм ще се събира по-често, като акцентът ще бъде поставен върху конкретни важни теми. Следващото заседание вероятно ще бъде посветено на законодателните инициативи, след това ще обсъдим видовете туризъм, тяхното състояние и развитие, както и рекламата и имиджа на България като туристическа дестинация, добави Боршош.
Министърът представи окончателните данни за 2024 г. в сектора на туризма, подчертавайки, че вътрешният туризъм е „освежен“ и броят на българските туристи значително се е увеличил в сравнение с 2019 г., достигайки около 5,2 милиона регистраций при малко над 4 милиона преди четири години. Що се отнася до чуждестранните туристи, резултатите все още не успяват да достигнат нивата отпреди пандемията, с близо 3,77 милиона гости в сравнение с 4 милиона през 2019 г.
По отделни пазари се наблюдава ръст от Румъния, докато пазарите на Обединеното кралство и Германия все още не са успели да се възстановят до нивата преди COVID-19. Има положителна тенденция на пазара в Полша, докато Турция демонстрира растеж. Боршош изрази надежда, че когато геополитическата обстановка се нормализира, ще възстановим и пазара в Израел. Отбеляза се спад в интереса от Франция и Република Северна Македония.
