Снимка: Лорал Милър
Сюзан Глейсър от списание „Политико“ разговаря с Лорал Милър, която доскоро беше специален представител на САЩ в Афганистан и Пакистан.
Администрацията на Тръмп преразглежда политиката си в региона. Според телевизионните репортажи там се изпращат нови военни контингенти. По някакъв начин това напомня началото на управлението на Барак Обама. В неделя Доналд Тръмп каза: „Искам да разбера какво правим там от 17 години“. Това беше неволно изпусната реплика. Какъв е отговорът? Лоран, какво прави САЩ в Афганистан цели 17 години?
Благодаря, Сюзан. Отговорът на този въпрос е по-труден, отколкото си мислите. Но е на място. Нормално е всяка нова администрация да се нуждае от време за размисъл – защо присъстваме в даден регион и защо сме насочили толкова финансови и човешки ресурси. Такъв е случаят с Афганистан. И както казах, не е лесно да се отговори на въпроса.
Причината, поради която в края на 2001-ва отидохме в Афганистан е добре известна. След това, се натрупаха едно след друго няколко решения и така се озовахме в ситуацията, в която се намираме. Там поддържаме един от най-големите си задгранични контингенти, който ангажира още финансов ресурс, дипломати, помощен персонал. А новата администрация не е убедена, че трябва да имаме толкова активно участие в региона. Темата не е обсъждана на високо държавно равнище, както по време на кампанията, така и доскоро.
По мое мнение, присъствието ни все още в Афганистан е свързано с първопричината: загрижени сме от наличието на терористични групи в региона, където няма силен правителствен контрол. А това създава риск групировките да заявяват амбициите си на наднационално ниво.
Не е ясно дали заплахата, която идва от Афганистан или по-точно – от афганистанско-пакистанския регион, е същата по сила и степен, както преди, като се има предвид че сега „Ал Кайда“ и другите терористични групи загубиха влияние.
И след толков години говорим за изпращането на още войски.
Да, така е.
Наскоро казахте, макар и да звучи двусмислено, че „тази ситуация определено не работи“.
Да, казах го.
Права сте, че Тръмп не е споменавал Афганистан по време на кампанията си и малко след това. В хода на кампанията си, той имаше мнение за ситуацията в Ирак и границите в Близкия изток. Но един от въпросите, по които е резервиран е повишаването на военната активност. И сега, зад кулисите, сигурно сте забелязали, че той е назначил много опитни и можещи генерали, които да развият тази политика.
Взе Джим Матис в пентагона и генерал МакМастър в Съвета по националната сигурност. Разкажете ни за разговорите, на които сте присъствали и които сте провеждали с новата администрация на Тръмп.
Мисля, че една от причините, поради която прегледът на политиката в Афганистан се забавя, е защото няма добри варианти. Ако се изтеглим рязко от страната, ще увеличим риска от падане на правителството, което зависи от военната и финансовата помощ от САЩ.
САЩ и съюзниците му плащат над 90 процента от издръжката на силите за сигурност в Афганистан и над 60 процента от държавния бюджет. Ако Съединените щати оттеглят финансовата си и военна помощ, кабинетът в Кабул ще бъде изправен пред много тежка политическа криза и ще загуби битката срещу талибаните.
Затова сме загрижени, че ако се изтеглим от Афганистан, още веднъж ще се създадат „ничии територии“, които ще бъдат благоприятна почва отново да се развият терористични групи, представляващи заплаха.
Администрацията на Обама, се опита да промени развоя на войната в Афганистан, като изпрати още военни. По едно време в страната имахме около 100 хил. американски войници плюс 40 хил. съюзнически войски от НАТО, но това не даде резултат. Несигурността намаля, но не изчезна и не се стигна до край на войната. Няма сериозен анализатор на войната в Афганистан, който да е мнение, че тя може да бъде спечелена.
Кабинетът в Кабул може да бъде задържан на власт и да се предотврати победата на талибаните. Но войната в обозримото бъдеще войната няма да бъде спечелена и това не зависи от политическите решения, вземани във Вашингтон.
И каква е равносметката? Нещо като патова ситуация, в която може да спечелим още малко време, да продължим живота на правителството в Афганистан и да попречим на победата на терористите, но нищо повече. Това предполага непривлекателен набор от решения. Колкото и умни и способни да са американските генерали, те изчерпаха всички възможности, за да променят ситуацията в Афганистан. Не могат за извадят нов заек от ръкава.
Превод: Виргиния Стаматова
