Цена от $140 за 1000 куб. м. руски газ за България или намаление с над 50%! Звучи направо невероятно. Но според руското икономическо издание „Комерсант“ това е на път да се случи. Според източници на руското издание, „Булгаргаз“ и „Газпром“ преговарят за нова формула за изчисляване на цената на газа. Очаква се резултатът от преговорите да е известен в края на февруари. Според „Комерсант“ газът може да бъде „отвързан“ от петрола и цената му да се индексира по модела на западноевропейските хъбове. Чий е този успех?
България най-сетне може да бере плодовете от положените усилия да намали своята близо 100-процентова зависимост от руския природен газ. Интерконекторът с Гърция – газова връзка, забавена от енергийни лобита над 10 години, е на път да тръгне наесен. По нея се очакват договорените с Азербайджан 1 милиард куб. м. годишно, както и над 400 милиона куб. м. втечнен американски газ от гръцки терминал. Първите количества втечнен газ, внесени през 2019, бяха с над 10% по-евтини от руското синьо гориво. В бъдеще са възможни и катарски, израелски, египетски и кипърски доставки на втечнен газ.
Европейският пазар се променя
България има договор с „Газпром“ за 2.9 млрд. куб. м. годишни доставки до 31 декември 2022 година. Ако започне да си осигурява половината от това количество, а защо не и повече, от не-руски доставчици, страната ще се измъкне не просто от хватката на „Газпром“, а от орбитата на влияние на Кремъл. Затова и руският монополист едва ли ще иска да я загуби – макар да не е най-значимият клиент на „Газпром“, България е най-зависимият от руски газ член на ЕС. Всеки кубик намаление на руските газови доставки за европейските пазари означава и загуба на влияние на пазар, където руският дял е 36%. (Турция е вторият най-голям пазар за руски газ след европейския) Полша вече обяви, че се отказва от руския газ след 2022 година, когато изтича договорът ѝ.
Доставките на втечнен газ не просто променят европейския енергиен пазар, те променят съотношения на сили и възможности за влияние. Това е не само бизнес. Както отбеляза преди време финансовото издание „Файненшъл таймс“, търговията с природен газ вече е освободена от „стария режим на твърди договори с фиксирани дестинации“.
Впрочем, през януари България потвърди и заявката си за участие с 20% в проекта за терминал за втечнен газ край гръцкия град Александруполис. Предвидено е съоръжението да заработи през 2022 година.
На какво основание България иска отстъпка?
Според „Комерсант“, преразглеждането на договора идва по инициатива на България. Тук трябва да припомним, че „Газпром“ е длъжен да преразгледа формулата на определяне на цената на газа и заради задълженията си пред Европейската комисия (ЕК). Те бяха поети след приключилото антимонополно разследване на ЕК за злоупотреби от страна на „Газпром“ с доминиращо положение в няколко източноевропейски страни, сред които и България. Продължилото седем години разследване приключи с поставянето на сериозни условия към руската компания – да намали цените за тези страни и да сложи край на опитите си да предотвратява появата на конкуренти на източноевропейския пазар. И ето, че сега виждаме ясно какво означава свободният пазар при наличието на конкуренция – по-ниски цени.
Пред вестник „Газета“ руският експерт Алексей Гривач заявява, че никак не е ясно на какво основание България иска намаление в цената на руския газ, особено когато започва да купува по-скъпо гориво от конкуренти на Москва. По думите му „това не е съвсем пазарен подход“. Но търговията с руски газ никога не е била на пазарен подход. Не е тайна, че тя е част от арсенала за влияние и наказания на Кремъл. Достатъчно е да видим какво се случва с Украйна. А иначе Алексей Гривач прави следното предположение: „Възможно е София да иска да демонстрира готовност да заеме твърда позиция в отношенията си с Москва на фона на наближаващите избори в страната.“
При подготовката на новия дългосрочен договор с „Газпром“ българските власти ще трябва да подходят отговорно. Едва ли е необходимо цялото количество синьо гориво, нужно на страната, да се купува от Русия. Това не е нито пазарен, нито националноотговорен подход. А и както стана ясно: ако България беше започнала диверсификацията по-рано, по-ниската цена на руския газ щеше да е факт отдавна.